Любимец 13

Хем е футболист, хем учи в Немската езикова гимназия. Хем е защитник, хем е голмайстор на отбора. Що е то? Ако някога сте гледали мач на набор'96 на Славия ще знаете отговора. Името му е Стефан Велков.



Роден e на 12 декември 1996 година в София. Самият той не е сигурен как се е запалил по футбола, но е факт, че в момента изцяло е отдаден на играта, а приятелите му се шегуват, че специално за него денонощието трябва да е 26 часа, за да има 2 часа да си почине от ритане на топката. И така е вече шест години. Тогава Стефан воден от силното си желание да се занимава с най-популярната игра се озовава на стадион "Славия" и облича бялата фланелка, която носи и до днес.
През годините той тренира под ръководството на Валери Начков, Милчо Евтимов, Спас Спасов, Стефан Колев, а в момента начело на набор'96 е Ивайло Семерджиев .
Треньорите се менят, а Стефан е титуляр при всеки от тях. За негово съжаление обаче няма специалист, който да се лиши от услугите му в центъра на защитата. А мечтата на Велков е да играе в предни позиции. Уви, с неговите 188 см той е като стена за противниковите нападатели.
Всъщност младокът само един-единствен път си е позволил да говори с наставника си относно поста. Това става при Ивайло Семерджиев, който се съгласява да пренебрегне ръстта и спокойствието, с които действа Стефан в центъра на отбраната, а да заложи на бързината, демаража, техниката му и силния удар...и го праща на десния бек. Така в следващите 6-7 месеца Велков е плътно до тъчлинията, като за учудване на всички се справя доста добре. Позицията обаче не е на сърцето на момчето и след половин година, той с радост приема да се завърне в центъра на ариергарда, където белите така и не могат да намерят качествен негов заместник. И всичко си идва на мястото. Лидерът с номер 13 на гърба отново поема диригентската палка, а когато той е терена дори спокойствието е малко по-спокойно. Не и пред вратата на противника обаче, защото Стефан се включва в предни позиции при всяка удобна възможност, а чудесното му чувство за пласиране, ориентацията и великолепната игра с глава го правят изключително опасен. Всъщност съотборниците му се шегуват, че са съгласни ако противников футболист поне веднъж надиграе лидерът им на втория етаж, то съдията да го брои за гол. Гол? Това е другият специалитет на Велков, който на всичко отгоре е и  голмайстор на тима за миналия сезон, като се е разписал 20 пъти. Упражнението май ще се повтори и през настоящата кампания, след като за първите 2 кръга, момчето с номер 13 на гърба има 3 гола. Любимец!
Е, Стефан, разбира се не е идеален. Той е изключително силен, когато е очи в очи с нападателя, бърз и повратлив е, но има доста още да работи, когато става дума за шпагати. Този компонент от играта младокът ползва съвсем рядко, сякаш е дал обет за въздържание.
И ако шпагатите са му проблем, то в никакъв случай бранителят, който вече е и част от националния отбор няма проблем с раздаването на далечни, но много точни пасове. Всъщност Велков се отличава с изключителен интелект, както на терена, така и извън него, а той определено заслужава похвала, че успява да съчетава тренировките и тежките домашни от немската езикова гимназия... Знае ли човек, след време току-виж замени онази върлина Ван Буйтен... Там без език не става, а за Германия ще му трябва немски, разбира се....
По принцип обаче сънародниците на Бекенбауер ще трябва доста да се поизмъчат, за да убедят Стефан да заиграе в Бундеслигата. Причината е, че той е влюбен в Милан, но симпатизира и на Барса, заради изключителната атракция, която предоставят каталунците на зрителите.
Идолът му? Е, кой може да е идолът на бранител симпатизиращ на Милан? Паоло Малдини. Другите му любимци са Видич, Неста и Пике... Велков не спира да гледа изявите им и да попива, да се учи...Опитва да копира, да подражава... Той е твърдо решен да вземе най-доброто от най-добрите, за да стане и той един от тях...Току-виж един ден някое малко момченце отговори: Моят любимец е Стефан Велков... С номер 13.

Явор ПИРГОВ