Финалът на Шампионската лига се играе на стадион „Ла Росаледа”, а Малага е един от участниците. Мъж връхлита на стадиона и трескаво се опитва да намери къде да седне, но трибуните пращят по шевовете. Изведнъж с крайчеца на окото той съзира празно място. Доближава го, а жената в съседство му казва: „Можете да седнете тук, ако желаете”. Мъжът е изключително благодарен, но и объркан. Как, по дяволите, това място се оказа празно? „Всичко е наред, казва жената. – То е на съпруга ми”. „А къде е съпругът ви?”, пита мъжът. „Умря”, гласи мрачният отговор. „Много съжалявам да го чуя, проронва мъжът, но продължава да е объркан. – Нямате ли приятел или роднина, който да вземете със себе си днес? Защо никой не ви придружи?”. „Защото, отговаря жената – всички са на погребението…”
Хоакин Санчес отмести микрофона от лицето си и започна бурно да се смее. Всички останали в официалната ложа на „Ла Росаледа” го последваха. Някои се кикотеха, други кудкудякаха несръчно, трети се давеха, а повечето се изсмяха искрено и продължително. Ревът бе огромен. Не, това не бе най-хубавият виц за всички времена, но все пак… какъв гений! Малко по-късно Хоакин имитираше движенията на тореадор със знамето на Малага и при всеки замах се чуваха мощни викове „Оле!”
Хоакин Санчес реши да се представи като футболист на Малага с виц и бикоборски прийоми. Не беше обичайно, но се получи добре: роденият в Севиля футболист искал да стане тореадор като малък, често бягал от вкъщи през задния прозорец и се вмъквал в арената за тренировки въпреки категоричната забрана на майка му. Освен това той е роден комедиант, винаги готов за шеги и дяволии, постоянно в добро настроение и с неизменното ха-ха-ха-ха на уста. Просто е невъзможно да не го харесаш; а феновете на Малага направо се разтопиха.
Освен това той се завръщаше у дома. След дълги години във Валенсия, отново бе в Андалусия – земя, която най-добре може да оцени чувството му за хумор и дори глупашката му наивност. Там той може да се смее и шегува с всичко, както и да намери перфектните съмишленици.
Най-важното обаче бе, че в онзи виц имаше щипка от една мечта. Такава, която вероятно би могла да се сбъдне. Малага държи рекорда за най-голям брой промоции в испанския футбол. Проблемът е, че изпаданията са доста повече. Миналия сезон поредното висеше на косъм. Отново. Но въпреки това стадион „Ла Росаледа” остава място, от което можеш да хванеш пътя към финала на Шампионската лига. И все пак…
След сезон, в който той се върна към формата, която навремето го превърна в суперзвезда и обект на страстно желание от Реал Мадрид, Хоакин подписа с Малага срещу 4 млн. евро. „И какво от това?”, ще попитате. Ами това, че той съвсем не бе първото име в списъка на Малага. Дори не бе второто. Нито третото или четвъртото. Клубът вече бе купил Рууд ван Нистелрой. И Жереми Тулалан. И Начо Монреал. И Серхио Санчес. И Йорис Матайсен. Както и Диего Буонаноте. Да не забравяме и футболистите, привлечени миналото лято: Себас Фернандес, Елисеу, Хосе Рондон, Родриго Галато, Сандро Силва, Единьо и Куинси Овусу-Абейе. Или играчите, подписали през зимния трансферен прозорец – когато другите испански клубове изобщо не харчеха: Игнасио Камачо, Енцо Мареска, Мартин Демикелис, Уили Кабайеро и Звяра: Жулио Баптиста.
Хоакин просто бе заявка за големите намерения. След това Малага купи Иско от Валенсия, а миналата седмица представиха на арената за борба с бикове и Санти Касорла. Един от най-готините пичове във футбола, по-лъчезарен дори от Хоакин, който съотборниците му от Виляреал навремето кръстиха „нашият Роналдиньо” – защото е също толкова грозен, също толкова усмихнат и също толкова добър. В момента Касорла обаче е по-добър. Много, много по-добър. Нещо наистина започва да се случва по бреговете на Коста дел Сол.
Когато миналото лято шейх Абдула бин Насер ал Тани купи Малага за 36 милиона евро, той похарчи малко под 20 милиона за нови футболисти – не толкова значима сума, но показателна за стандартите в Испания, където освен Реал Мадрид и Барселона малко клубове си позволяват да харчат толкова. В това число влезе и трансфера на Себас Фернандес за 3,5 милиона евро – повече, отколкото Малага бе плащал някога за футболист. В клуба се заговори за полагането на здрава основа, с която да се отправи предизвикателство към Мадрид и Барселона, но по средата на сезона се оказа, че планът не работи. Треньорът Жезуалдо Ферейра бе изритан в канавката и на негово място дойде Мануел Пелегрини. Важно бе назначението на Антонио Фернандес за спортен директор – дясната ръка на Монки в Севиля. Мина малко време и Малага бе унизен със седем гола на „Бернабеу”. По-лошо – интересът от страна на собствениците като че ли се изпари; присъствието им вече не се усещаше. Бяха ли се отегчили? Щеше ли Малага да се превърне в ненужна играчка?
Ситуацията обаче се промени. С главни действащи лица Жулио Баптиста и Рондон (вкарал 12 гола), Малага се изкачи до средата на таблицата. Две седмици повече и щеше да попадне в зона „Европа”. Само три отбора спечелиха повече точки от Малага през втория полусезон. Тимът бе страшно добър, а надеждите и интересът се завърнаха.
Дотук това лято Малага похарчи 6 млн. евро за Начо Монреал, 11 млн. за Тулалан и 20 млн. за Касорла. Бяха купени общо 8 нови футболисти срещу почти 55 милиона евро. Повече от всеки друг в Испания. До сделката на Пари СЖ за Хавиер Пасторе (45 млн.) Малага бе №1 по трансферна активност в целия свят. Клубната структура също е впечатляваща: с Пелегрини, Фернандес, а сега и Фернандо Йеро (доскорошен спортен директор на испанската федерация) блясъкът на парите изглежда притъпен от профила на футболните хора, доказали, че знаят как да управляват и разбират играта. Внезапно за Малага започна да се говори като за третия по сила отбор в Испания. Ако ви се струва пресилено, прочетете отново следните имена: Баптиста, Тулалан, Рондон, Ван Нистелрой, Касорла, Хоакин… сериозен отбор, няма съмнение.
Вярно, всичко може да се обърка (и някои с нетърпение го очакват), но в момента Малага е тимът на мода; продадените абонаментни карти достигнаха 26 хиляди, с което бе осигурен пълен капацитет на „Ла Росаледа” за целия сезон. Шуми се не само в града – из цяла Испания хората говорят за промяната, не само защото се търси конкуренция на Реал и Барса. Трансферът на Касорла е символичен за времена, в които двата гранда отмъкват всички горещи имена на пазара или последните просто излизат в чужбина. Най-накрая някой от „другите” клубове успя да купи местна суперзвезда. Вярно, за един камион пари, за изкуствено надута сума, но дори така – кога за последно се е случвало?
Усмивката на Касорла бе емблематична. Хоакин обаче бе този, който най-добре обобщи настроенията с вица за Шампионската лига и бикоборските трикове: оптимизмът, вълнението, копнежът. Представете си само, че… планът проработи. Представете си! Ще има време за спорове дали е правилно или не, доколко е морално и какви ще са последствията. Сега обаче всичко е твърде забавно.
Сид ЛОУ SI.COM
източник в-к "Тема Спорт"
No comments:
Post a Comment