Първият мач свърши преди по-малко от денонощие. Веднага след последния съдийски сигнал десетки, а може би стотици клавиатури защракаха неуморно. Със сигурност настроението от двете страни на Дунав бе коренно различно. На север бе лесно, а и ясно - там отвориха бутилките с шампанско и съвсем закономерно бяха готови да ударят два-три гюбека в унисон с оня пич Бекали. А на юг? У нас? Тук започна големият сеир и сериозното противоречие. Едни веднага скочиха в опит да ударят задните си части в тавана от кеф, че след седмица Стяуа ще пристигне в София със солидна преднина. Други оклюмали отдадоха случилото се в Клуж Напока на малшанса и започнаха да чертаят схеми как армейците ще опукат опонентите си. Трети - "я сега да видим коефициентите и как така Бекали позна крайния изход на мача още преди той да е започнал". На тези последните грам внимание няма да отделим, защото психиатрията е в другия коридор.
Съвсем съзнателно реших да напиша тези редове след като оставя часовниковите стрелки да потичат наволя, а единствената причина за това бе, че не исках да се подавам на емоциите. Да. ЦСКА падна лошо. Но ако на някой му е смешно - ето му Стяуа да падне по-хубаво.
Истината е, че европейският клубен шампион от 1986-та взе сериозна преднина побеждавайки с 2:0 и почти разби надеждите на червената половина от България да види любимците си в груповата фаза на Лига Европа. Да, чудото е възможно, но и малко вероятно с оглед на това, че наставникът на комшиите Леви разполага с около 18 напълно равностойни и много качествени играчи и доста по-вероятно изглежда румънците да чакат името си на жребия. За осма година поред. Няма смисъл да им се сърдим. Нито да ги обвиняваме. Още по-малко да ги проклинаме. Нито тях, нито Вальо Илиев протегнал крак в последната минута, за да предотврати гола на Янис Зику. Гол, който щеше да обърне нещата на 180 градуса. Фортуна обаче явно си знаеше работата. Българин спаси румънците от наказанието на румънец. Всяко зло за добро, са казали хората. Успехът на комшиите дойде навреме за ЦСКА. И то не, за да се правят трагедии, не да се сравнява загубата на червените с резилите на Левски от последните 20 години, а за да се направят изводи.
За да се приземят тези, които си мислеха, че Дунав е до колене и даже няма да се наложи да се гмуркат, за да го преплуват. Това дръпване на ухото е за тях. Защото ако отпадането от евротурнирите няма да е фатално, то грешна стъпка в първенството ще коства много. С две думи - за тима от Борисовата градина цел номер едно през този сезон е да спечели шампионската титла. Участието в Лига Европа щеше да е бонус. Престиж и радост за феновете, но и огромно бреме за отбора. Да, милион и нещо от европейската валута е добре дошъл за клубната каса, но в Румъния се видя, че червените не са готови да воюват на няколко фронта. ЦСКА не разполага с необходимия потенциал за това. Запитахте ли се защо Милен Радуканов извърши само една смяна. Много просто - за другите две нямаше опции. Станислав Костов, Живец и Петър Стоянов сигурно са чудесни момчета, но им е рано. Дечев - ок, но не му е работа да променя развитието на нещата. Горе-долу същото важи и за Виданов, като за него е ясно, че ще бъде използван само в краен случай за попълване на дупки. Кой друг? Станко Йовчев? Хайде малко по-сериозно. Оказва се, че Милен Радуканов имаше само един смислен футболист на пейката - Грегъри Нелсън. Остава да чакаме да бъде картотекиран Мораеш. И какво показват елементарните сметки - с 13 футболисти ще се гони титла, купа и участие в Лига Европа. Да, бе да.
А на всичкото отгоре, при този ограничен кадрови потенциал наставникът на армейците можеше да допусне една грешка и той я допусна. От торбата с това, той хвана онова и остави Нелсън на пейката. Защо го е направил и какво е целял с подобно решение ще остане тайна, но по този начин и той показа, че има още много да учи и да попива от науката наречена "футбол". Да, бившият преводач направи много за ЦСКА. Преди около година победи Рапид във Виена, но сега вече сме убедени, че и на него му е твърде рано да скача в дълбокото. Както и на Любо Пенев. Ел Голеадор тресна Динамо в Москва, но след това не може да хване ръка на Стария континент. Сега обаче думата ни е за тима от Борисовата градина.
Не бе толкова отдавна времето, когато се тюхкахме за двойната грешка на Стойчо Младенов и Данчо Тодоров довели до гола на Жиняк. Французинът обаче направи услуга на червените. Принуди ги да ритат само между Калотина и Черно море и видяхте резултата - титла с 16 точки преднина. Поглеждайки фолософски на нещата сега може да приемем приземяването от братска Стяуа като вид услуга. Да, ако отпадне (което е почти сигурно) ЦСКА ще направи крачка назад, но това няма да е провал. Поне не бива да се приема като такъв. По-скоро нека се погледне на случващото се като на подготовка за големия скок. От този урок имат нужда както шефовете, така и треньорското ръководство, а в голяма степен и футболистите. Защото в четвъртък вечер на стадиона в Клуж Напока видяхме, че само феновете на армейците са готови за Европа, но това не стига...
Явор ПИРГОВ
No comments:
Post a Comment