Полски тарикати

Този ловешки филм ни омръзна и трябва да бъде свален от екран



Когато говорим за полски гъби, полски цветя или пък полски гризачи, това означава, че тези неща са свързани с полето.
Когато говорим за Видзев и Висла, става въпрос за полски футболни отбори.
Полските цветя и полските отбори обаче нямат нищо общо, просто това са думи – омоними.
Омоним е дума, която се пише и произнася по един и същ начин с друга дума, но има различно значение или произход.
Не сме сигурни, че някои служители (временни или постоянни) на футболен клуб Литекс правят разлика, но това странно начало на текста е заради така наречените дихони. Припомняме, че според Венци Стефанов това е новата мерна единица за тъпота.
Още малко игра на думи. Понеже Полша отново върна Литекс на полето, ще наричаме дихоните полски тарикати – нещо смесено между двете омоними. Моля, да не се бърка със селски тарикати, защото Литекс се опитва да избяга от селото като местонахождение, но селото си остава в Литекс като манталитет.
И така, да си дойдем на думата. Защо Европа не обича полските тарикати? На първо място се сещаме за сентенцията, че преди да искаш другите да те уважават, трябва да да уважаваш себе си. А ние смятаме, че дихоните не уважават себе си, защото подхождат твърде лековато, елементарно към продукта футбол и предучилищно към всеки, който по някакъв начин им каже истината в очите.
Тази страница донякъде има образователна мисия за тарикатите, а и общо взето се отнася за всички техни предшественици по тези георгафски ширини, както и за евентуални техни последователи – нещо, на което ние не желаем да ставаме свидетели.
Как да те уважават другите, като ти се опитваш да заразиш останалите с простотия? Каква Европа, каква Шампионска лига, какви шест лева нацяло?
Разбирате ли колко е тъпа следната картинка: След мача тази пролет Литекс – Локо Пловдив, завършил 1:0 „с клизма” по озвучителната уредба на Триетажния стадион в Ловеч, където обикновено след последния съдийски сигнал звучи бясна чалга-микс, домакините бяха приготвили „Зума има тежката дума”. Нищо против певицата Кали и нейното музикално произведение, но в случая песента бе използвана за подигравка към загубилия тим и персонално към Христо Бонев, точно когато Зума долу на пистата отиде джентълменски да прегърне Любо Пенев. Не си мислете, че това е хрумване на друг човек, на този стадион нищо не става без наставление от човека, който гледа мачовете от „някаква барака” (цитат на Тодор Батков). Без същия човек не се публикува и буква в официалния сайт на клуба, а там е пълно с абсолютни идиотщини и първично елементарни словесни простотии (извинете за странното изречение).
И понеже на дихоните тъпотата им не стига за повече от правдилно връзване на обувките, никой не е опонирал на Гришата, че се излага или нещо от този род и милия Христо Бонев сигурно се е изсмял тихичко на простащината.
Може ли такава излагация?! Та те явно не знаят кой е Христо Бонев или го бъркат с Христо Ботев. Този човек като футболист класира България на световното в Германия 1974 при 16 отбора-финалисти, като в квалификациите вкара 11 от общо 14 гола за България. Същият Христо Бонев е последният треньор, класирал България на световно първенство по футбол – през 1998 година.
Но понеже полските тарикати от Ловеч си мислят, че от тях започва и с тях завършва футбола, си позволяват ето такива неща, които говорят за неуважение най-напред към себе си, а след това и към една от най-големите футболни легенди. Затваряме скобата, само ще припомним че допреди да бъдат направени на пух и прах на страниците на „Тема Спорт”, Гриша Ганчев и другите пехливани и дихони играеха мачлета по време на официалните тренировки на Литекс по европейските стадиони. И представяте ли си що за комплексирани типове са това - спряха да се излагат, след като бяха разбити в пресата. Май наистина е било селско, а? Събрали се журналисти и други официални лица на отбора-домаин, а ти с приятели и комшии, които си качил на чартъра си решил да разцъкаш „на вързано”.
Пак питаме – каква Европа, каква Шампионска лига? Там футболните босове не пускат чалга по тонколоните на стадиона и не водят огромните си кучета в ложата.
Съдията с Висла им отрязал главите. Моля ви се, недейте!
Не знаем това възмездие ли е или отплата на съдбата, но последните факсове на извънземните подсказват нещо такова.
Кофти е да те бият по главата с твоите камъни, нали? За да не бъдем голословни и да излиза като заяждане, ще вкараме в употреба някои детайли, които съставят впечатлението, че ФК Литекс работи много добре с българските съдии.
Когато оранжевите паднаха с 2:3 от Берое, съдиите им бяха криви. В резултат на което Ангел Бекяров вече не е съдия и емигрира в САЩ, а страничния Трендафил Думбалаков стана шофьор на линейка. По-късно бе върнат в Б група, но под името Трендафил Данаилов, за да не се дразнел Гришата Ганчев.
За Цветан Георгиев е ясно. Малката баничка бе с накърнено достойнство, защото официалния сайт на Литекс се усъмни в сексуалнана му ориентация, защото при него Литекс падна в къщи от Славия през пролетта на 2009 година. Георгиев бе изваден и още не е върнат в А група.
Георги Игнатов също пострада от гнева на човека от бараката на стадиона.
Другата страна на монетата – безкрайни реверанси и толеранси на почти цялата съдийска гилдия. Николай Йорданов не гони Дока в Благоевград заради удара на Тони Костадинов от Пирин – всичко с рефера е наред и още си свири. Делегатът на този мач Павел Георгиев, според когото Дока е за гонене, вече не е делегат. Познайте по чия заповед.
Съдията Ангел Ангелов, който наскоро сам донесе победата на Литекс над Локо София, вече го върнаха и има наряд за новото първенство, макар и като четвърти рефер.
Това са само спомени на първо четене, без да се ровиме в архивите.
Иначе спортно-техническите причини за поредния ловешки провал в Европа са ясни на всички и си ги дъвчем всяко лято по това време. В Ловеч няма среда, няма условия за футболна приказка. Без карма, без история, без традиции, без харизма, не може да има нещо трайно вълнуващо и значимо. В истинска футболна страна в Европа няма сериозен отбор с име на фирма, само в Австрия не можем да си разберем. Гриша Ганчев извъртя общо взето всички конвертируеми и оборотни треньори, които са работили в България и нищо.
Люпко, Херо, Мъри, Стойчо, Йешич, Любо Пенев... Актуални треньори от Румъния и Израел също се завъртяха в Ловеч с един и същи неуспех. Само Петрович вкара отбора в групова фаза.


Поради географски и икономически особености Гриша Ганчев винаги плаща за добри футболисти, но нещата не се получават. Част от тях намират адекватно продължение на кариерата си след Ловеч.
Люпко, Херо, Мъри, Стойчо, Йешич, Любо Пенев... Актуални треньори от Румъния и Израел също се завъртяха в Ловеч със същия неуспех. И резултатът е същият.
Явно изходът от ситуацията е в мисленето. Това е този процес, който трайно е избягал от главите на дихоните, ако изобщо някога е присъствал там. Това е онова необяснимо за тях нещо, поради което те наричат себе си футболен гранд, а ние им казваме най-обикновени полски тарикати.
Засега няма никакви изгледи за промяна на нивото.
„Тоя съдия е наш, оня ша го купим. Тия ша ги пробийм. Тоз мач ша гу приместим. Дока ша го напрайм футбулист на футбулистите и ша гу прудадем”. Ето такива мисли съпътстват дихоните по време на процеса, наречен футбол. Ние този филм го гледаме постоянно и вече се чудим защо изобщо му обръщаме внимание. Лентата май трябва да бъде свалена от екран завинаги.
И накрая, един призив към огромната маса привърници на ЦСКА. Бъдете радостни, че навремето Гриша Ганчев не купи великия клуб. В ЦСКА може да е имало кризи на управление, провали на треньори и отбори, финансови сгромолясвания и какво още ли не. Но на „Армията” няма и не може да бъде пренесен селския манталитет от Микре.

Желю СТАНКОВ, в-к "Тема Спорт"