Летящият...българин

На базата на леверкузен с екипа на любимия ЦСКА

Сега той можеше да е една от големите надежди на ЦСКА. Уви! Пътищата им се разделиха и в Борисовата градина трябва да съжаляват. Не и той, макар че му е мъчно, защото така и не успя да сбъдне напълно мечатата си. А тя бе първо да се наложи в мъжкия отбор на армейците и след това да поеме на запад от Калотина. Съдбата обаче му поднесе друга възможност - спаси го от мизерията и го прати в Германия. А там, в царството на футбола той е на път да влезе в мъжкия футбол едва на 17 години. Името му е Емилиан Палийски...



Роден е на 27 август 1994 година в Пазарджик. Започва да тренира футбол в родния Пазарджик, когато е на около 7 години. Талантът му се откроява още по онова време. Момчето се подвизава или като ляво крило или като централен нападател. На първия турнир, на който тимът му взима участие, Емилиан обира индивидуалните призове за "Най-добър нападател" и "Най-полезен играч". Скоро семейството му осъзнава, че за развитието му е нужно той да играе в по-голям отбор и Палийски минава успешни проби в Ботев Пловдив. Под тепетата младокът остава две години, докато не получава оферта от шефовете на ДЮШ в любимия си ЦСКА. Приема без да се замисли. В началото всичко е наред. Емилиан е твърд титуляр и дори става част от националния отбор. За съжаление обаче точно, когато се намира в най-добрата си форма, младият футболист трябва да седне на резервната скамейка. Причината е извън футболния терен. Спас Джевизов вече не е шеф на школата, а след назначението на Георги Велинов той бърза да махне от поста треньор на набор'94 Галин Иванов. Следва промяна на схемата на работа, като вече се действа по метода  "кой колко". Губейки мястото си в единайсеторката, Емилиан автоматично се прощава и с повиквателните за националната селекция. Всяко зло за добро обаче са казали хората. В този момент мениджърът на играча Емил Данчев му съобщава, че му е уредил проби в Байер Леверкузен. За целта Палийски трябва да навлезе в игрови ритъм. ЦСКА обаче вече е затворена страница за него. Той обаче отново получава подкрепата на агента на Митко Бербатов. Като не може в ЦСКА, в националния може. Бързакът е повикан за лагер на младите трикольори в Трявна. Там той взима участие в 4 контолни мача, като играе по 20 минути и бележи общо 4 гола...
Тестовете в Леверкузен минават повече от добре. Младокът дори участва в една контрола, като записва на сметката си гол и асистенция. Следва моментална покана от няколко отбора, но момчето след продължителен разговор с Данчев решава да облече екипа на Рот Вайс Есен. Там той остава 8 месеца преди да изкачи следващото стъпало и да премине в Нюрнберг.
В школата на франките Палийски остава една година. Там, той наистина попада в друг свят. Доскоро момчето е спало в мизерията на пансиона на ЦСКА, където в стаите се разхождат мишки, а в един момент попада в база, която прилича на 5-звезден хотел. Юношите на клуба се готвят на 8 терена с естествено тревно покритие, а на тяхно разположение има 2 изкуствени игрища в реални размери, както и две зали за зимата, басейни, сауни, фитнеси...
Приятните изненади не свършват дотук. Оказва се, че за всяко дете от школата се полага и пълна екипировка, включваща и последните модели футболни обувки. Другото нещо, което изумява момчето са тренировките, които са с продължителност всеки ден по 2 часа и половина. Любопитното е, че непрекъснато се работи за подобряване на различните компоненти от играта - физическа, тактическа и техническа, а преди всяко занимание футболистите лягат на масата за масажи. Всичко обаче минава под знака на абсолютната дисциплина. Дори вече в 22:30 светлините се гасят и всички млади футболисти трябва да са по леглата си.
Така неусетно 12-те месеца минават и ето го лятото на 2011-та. Пазарджиклията се е превърнал в любимец на специалистите от академията на Нюрнберг, които той е спечелил с всеотдайността си и раздаването на терена, а те изключително ценят и бързината и голмайсторския му нюх. Логично следва предложението към него да остане и през следващия сезон. Той обаче е на кръстопът. Има нова оферта. И то не от кой да е, а от новата придобивка на концерна Ред Бул. Става въпрос за мъжкия тим на Лайпциг. Труден избор. Да, в Нюрнберг го ценят, но фирмата за прозиводство на енергийни напитки има сериозни планове, а Емилиан е част от тях. Дали не са убедени, че той може да лети, нищо че не е холандец...

Явор ПИРГОВ