Помните ли Бразилия през 94-та... Златистите спечелиха Мондиала, надигравайки Италия в рулетката на дузпите. Там изпуснаха безгрешните Роби Баджо и Албертини. Но кариоките играеха за Аертон Сена.
Преди 3 години Франческо Тоти седеше тъжен на пистата на "Олимпико". Подпрян на патериците, той очакваше началото на дербито на неговия Рома с Лацио. Орлите бяха фаворити, но загубиха... Джалоросите играеха за своя контузен капитан...
ЦСКА - Векта... Родени през 1996-та... 2:0! Червените нямаше как да загубят този мач. Те играеха за треньора си Милан Чирич и за своя съотборник Иво Исаев...
Три седмици по-рано... 18 юни. Стадион "Българска армия". Армейците приемат Берое. Спорна топка, до която вътрешния полузащитник Исаев достига първи. Овладява я с десния крак, а левият е опорен. В този момент върху глезена му с цялата си сила и жестокост се стоварва съперников футболист. Звукът е смразяващ, болката нетърпима, а гледката смразяваща. Всички са в шок! Глезенът на Иво е счупен на 3 места...
Роденият на 29 юли в София халф е в ЦСКА вече 9 години. Той е един от първите, които се записват след сформирането на група в тази възраст. Обича футбола и обожава отбора си. Всеки път, когато излезе на терена с червения екип младокът оставя сърцето си там. Истински боец. Животът обаче му прати сериозно предизвикателство. Ивчо не се притеснява. Той знае, че ще се справи. Ще победи. Той трябва да спечели този мач. Двубой, който са играли много големи футболисти и силни характери - Мето Деянов, Едуардо...
Операцията му продължава 2 часа, а след нейния край докторът е категоричен, че подобно счупване вижда максимум веднъж годишно. Точно по този повод интервенцията е записана и занапред ще бъде използвана при обучението на студенти.
Исаев остава в болницата 4 дни, в които неотлъчно до него освен родителите му е и най-добрият му приятел - централният защитник на тима Мартин Иванов. Идват и други от съотборниците му. Голямата изненада е на петия ден, когато Иво се прибира вкъщи. Малко след това в дома му се появяват всичките момчета, заедно с наставника Милан Чирич и тогавашния шеф на школата Георги Георгиев. Още тогава тези малки мъже, но с големи сърца му обещават да спечелят титлата... И го правят...
За Исаев минутите на финалния мач са най-дългите и трудни до момента. Той знае, че не може да помогне с нищо, но преживява всяко движение по терена. След края е на седмото небе... Той е шампион. В онзи миг още по-силно става желанието му да се завърне по-скоро на терена.
Сега обаче единственото, което му остава е да чака. Той е търпелив. Стиска зъби и брои минутите. За съжаление всеки ден се връща към мига на контузията. И преживява ужаса отново и отново. Не знае дали е било умишлено, но и не иска да вярва, че негов връстник е способен на такова нещо. За него това е без значение. По- важното е, че докторите са категорични - операцията е минала перфектно и той няма да има никакви проблеми да се завърне на терена. Кога? На този етап е рано да се каже, но ще стане... Вярват го и му го пожелават и неговите съотборници. Ето какво споделиха част от тях пред PassportBG.
Борислав Ангелов:
Играта има своите рискове и не можем да върнем времето назад. Затова не бива да съжаляваме, а да помогнем на Иво по-бързо да се завърне при нас. Той е страхотен човек и играч, който винаги е готов да се жертва в името на отбора.
Иво, ти си един от нас. Когато ти си зле и ние сме зле. Чакаме те!
Красимир Здравков:
Ивчо, бързо стъпвай на крака и те чакаме!
Александър Димитров:
Ивчо, липсваш ни и точно за това се надявам час по-скоро отново да си с нас.
Олег Димитров:
Иво, скучно е! Хайде при нас! Желая ти много скорошно оздравяване.
Явор ПИРГОВ
No comments:
Post a Comment