Аз преподавах в „черно” училище

Материалът е на Кристофър Джаксън и в него се говори за действителността в САЩ, но същият проблем има и Англия, особено в големите градове... Тук не става въпрос за расизъм. Това са факти!

Всичко за българите в Англия


Вече близо 50 години продължават държавните усилия, насочени към подобряването на постиженията на афро-американските ученици, а разликата в академичната им успеваемост в сравнение с техните бели и азиатски връстници е все така голяма.
Подходът към проблема е един и същ: харчете повече пари, намалете размера на учебните групи, карайте повече ученици да се взимат  подготвителните курсове преди началото на годината, елиминирайте разделението на класовете на групи по способности, използвайте повече техники за колктивно усвояване на материята, пренасочвайте най-добрите преподаватели към училищата с по-висок процент афро-американци и т.н.
Понякога медиите намекват, какви са условията за преподаване в класовете, съставени предимно от чернокожи ученици. Употребяват се думи като „хаотични”, „лоша учебна среда”, „липса на дисциплина”, но рядко се дава поглед към реалността отвъд тези клишета.
А ежедневният контакт с чернокожи деца в класове, в които белите са малцинство е преживяване, което един преподавател трудно може да забрави.
Ще се опитам да разкажа за него.

Най-напред те ме поразиха с това колко са шумни.
При тях просто няма представа за обществено приличие. Не беше рядка гледка поне по петима да викат за различни неща едновременно. Почти невъзможно бе да бъдат принудени да снижат децибелите. Веднъж присъствах в час, воден от бяла учителка която на всяка втора дума молеше децата да я оставят да говори или поне да се чува какво казва. В отговор тя беше още по-категорично надвиквана. Бях ежедневен свидетел и на още една характерна тяхна черта. Малко от тях проявяват разбиране подходящия момент в който да се обадят. Ако им мине наум някаква идея, те обикновено се чувстват длъжни да я изкрещят на момента. Докато се опитвах да водя дискусия по въпросите на държавното управление, например, бях редовно прекъсван с вик „Clinton, she good!” (Клинтън е супер). Ученикът, останал доволен от прозрението си и минута по-късно пак закрещяваше „Clinton good !”

Ученето сред чернокожи е нон-стоп саундтрак от рап музика
Любимо занимание на младите чернокожи в клас е т.нар. „рапиране” на текстове и олюляване в ритъм. Поне по 10-15 момчета от класа като по сигнал почваха да танцуват и да изхвърлят рамене нагоре-надолу докато рапираха с по 20-тина думи едни и същи детски хвалби: “Who got dem shine rim, who got dem shine shoe, who got dem shine grill?” (Кой е с лъскавите пръстени? Кой е с лъскавия чепик? Кой е със златните зъби?) Рапиращия неизменно завършваше хвалбата с това как обладава цялата женска половина от човечеството. Чернокожите момичета през това време следваха ритъма с и хвърляха рап-спазми – по чиновете, на чиновете, под чиновете, навсякъде.

Чернокожите ученици са най-безцеремонните възможни хора
Обичаен поздрав между тях е нещо от рода на “Dat shirt tupid”, „Yo’ kid a bastard”, „Yo’ lips big” (Ризата ти е смотана/ти си копеле/устните ти са големи). Веднъж ми се наложи да пратя ученик до директорския кабинет, за да остави съобщение. Попитах за доброволец и срещу мен се изправи веднага гора от ръце. Всички искаха да се поскитат извън класната стая, далече от „белия” ми контрол. Избрах съвсем напосоки едно чернокожо момче с леко по-светла кожа. Един доста по-чернокож от него ученик веднага коментира “You pick da half-breed.”(Избра мелеза). Незабавно половината клас закрещя в хор: “He half-breed !” (Той е мелез!)

Години наред оплакваме лошите им учебни резултати
А всичко започва от това, че мнозинството чернокожи деца идват на училище със сериозно осакатен английски и начин на изразяване, вината за което в повечето случаи не е у тях. По домовете им се говори някакъв диалект на английския, който почти напълно различен език. Когато чернокож иска да попита например „Къде се намира тоалетната”, въпросът му звучи като “Whar da badroom be?”. Проблемът е, че те продължават да ползват същия този техен английски и в по-горните гимназиални класове и често пишат така, както говорят, без да положат минимални усилия да  го променят.

Повечето от тях нямат интереси към нито един учебен предмет
Преподавател съм по история. Повечето чернокожи ученици често ми повтаряха, че не желаят да работят по учебните си задания и не харесвали историята, защото била посветена само на белите. Опитах нещо като „алтернативна история”, в която отделях по цяла страница внимание на всеки чернокож готвач от щаба на белите каубои, благодарение на който Дивия Запад е бил завладян. Все още не го считаха за достатъчно. Накрая вдигнах ръце и започнах да им давам теми за разработка, които бяха посветени на видни чернокожи фигури от историята, като например националния герой на Ямайка - Маркус Гарви. Не бяха чували изобщо за него и дори и той не успя да ги трогне да направят усилие да проучат кой е. Просто не искаха да се занимават с никаква учебна работа.

Те имат напълно различно схващане от белите относно държавната политика  
Веднъж поставих за задача на учениците си да ми напишат в рамките на 25 минути кратко есе на тема „Какво трябва да направи правителството, за да се подобри животът в Америка”. Зададох въпроса на общо три класа и получих в отговор приблизително 100 есета. Около 80 от отговорилите бяха чернокожи. Предложенията  на белите ученици се групираха предимно около идеята „да има по-строга политика спрямо тези, които отказват да работят”. Почти всеки отговор, който получих от чернокожите ми ученици бе вариация на тема „трябва да се дават повече средства и  да има свободен достъп до услуги”. Те имаха съвсем мъглява представа кой плаща за тези услуги. За повечето от тях парите идваха от някаква магическа касичка, която никога не се изчерпва. Опитах се да им обясня, че за тази цел ще се наложи да се повишат данъците, които реалните хора плащат. “Yeah, it come from whites,” (Да, тези средства идват от белите) ми поясни една чернокожа ученичка,  “They stingy anyway” (Те така и така са си стиснати). „Много черни в Америка обаче печелят годишно над 50 000 долара, така че това и тях ще засегне”, й казах. “Dey half breed.” (Тези са мелези), беше отговорът й и класът шумно се съгласи с нея. Наложи ми се дипломатично да сменя темата.

Как чернокожите гледат на света ?
Една точка, по-която цари всеобщо съгласие е, че всичко друго и всички други са “racis” (расисти). Това е едно от посланията на модерния либерализъм, което те напълно са усвоили. „Направи ли си домашното?” - “Na, homework racis”. ”Защо получи оценка F на теста?“ - „Test racis.” Имаше модул в учебната програма, посветен на британската философска мисъл и първото нещо, което учениците забелязаха относно Бентъм, Лок и Хобс беше “Dey all white! Where da black philosophers?” (Всичките са бели. Къде са чернокожите философи). Опитах се да им обясня, че чернокожите хора сами по себе си са били рядкост във Великобритания през 18 век. Вероятно вече отгатнахте отговора им - “Dat racis !”
Учениците ми редовно отказваха да погледнат света, който съществува извън „черните” си контактни лещи. Веднъж проведохме час с ученик от Германия, който ни гостуваше на разменни начала. Той бе подготвил карта на забележителните места в Германия и разказ за училището и семейството му. Докато траеше презентацията го прекъсваха постоянно с един и същи вик: “Where da black folk?!” (Къде са чернокожите тук?). Момчето видимо се изнерви и се опита на няколко пъти да обясни, че там където живее няма чернокожи. Не му повярваха. Опитах се да им обясня, че Европа е мястото, където живеят предимно бели, докато Африка е мястото, където живеят предимно чернокожи. Всички накрая вкупом обявиха германчето за расист, който не искал да се смесва с чернокожи.

... и въпреки всичко - чернокожите са обсебени от расовите си черти
Научих например, че някои чернокожи имали ... „хубава коса”. Хубава коса на техния жаргон означава косата, която се доближава по характеристики до тази на белите – не толкова ситно къдрава, лесна за различни фризури и като цяло – по-атрактивна. Чернокожите намират и като особен повод за гордост по-светло пигментираната  кожа. Една от редовните гледки бяха чернокожи ученички крещящи си обиди през половината дължина на коридора. Ако едната бе например по-тъмна и слаба, а другата – по-пълна и светла, размяната на реплики тръгваше в ясна посока: “You fat, Ridario!” (Ти си тлъста Ридарио!) Ридарио се усмихваше и без  да погледне обиждащата й го връщаше: “You wish you light skinned” (Ще ти се да си светла). Размяната на същите реплики продължаваше с малки вариации отново и отново.

А какво да кажем за интереса им към белите момичета ?
Почти никой не говори открито за това, но е очевидно – чернокожите момчета са развили мания за бели момичета. Наблюдавал съм следната сцена стотици пъти. Чернокожо момче доближава с провлачена походка бяло момиче. Наперено се поклаща в някакъв рап-танц около нея. Докато си тътри краката и подскача, директно я пита “When you gonna go wit’ me?” (Кога ще излезеш с мен ?) По-уверените бели момичета знаят, че трябва веднага да изкрещят в отговор: „Не искам да ходя с теб!”, за да ги приемат насериозно. По-неуверените започват да мънкат учтиви извинения, на които отговорът е един - “You racis.”
Нещо което винаги ме е учудвало у повечето чернокожи ученици, които съм наблюдавал е пълната липса на романтика в отношенията помежду им. Това, което събираше двата пола заедно бе сексът в най-чистия му и делови вид. Така и не успях да възприема откритата вулгарност, с която го признаваха. Разбира се, имаше  подобно отношение и от страна на някои бели ученици, но поне някои от тях бяха способни да демонстрират отдаденост и нежност – емоции, които бяха тотално  чужди на повечето чернокожи им съученици, особено момчета.

В „черните” училища цари атмосфера на насилие
Не преувеличавам, това физическо насилие е неистина изумяващо и за най-тренираното око. Чернокожите могат да се усмихват и да изглеждат напълно доволни от живота в настоящия момент и секунди по-късно яростно да се сбият. Вървя например по коридора, а срещу мен върви група от чернокожи ученици. Внезапно групата без всякакво предупреждение заформя масов бой с друга група. Чернокожите особено лесно и бързо се обиждат и настървяват, ако насреща им стои бял. И истински потърпевшите в тези ситуации са не други, а именно тези  бели ученици, които са принудени през целия учебен ден да се движат във взривоопасна среда. От това неизбежно страда и образованието им. В интерес на истината, сериозното насилие в „черните” училища обикновено не е отредено за тях (в повечето случаи това е шамар-поздрав или ритник докато са се навели да отворят някое долно чекмедже), а за самите чернокожи.

Наркотиците
В училището ни известните наркодилъри бяха чернокожите ученици. Не само припечелваха добри пари, но и най-вече имаха власт над зависимите момичета, които ставаха лесна играчка в ръцете им. Един от учениците ми бе известен дилър с междуучилищна слава. Беше на 19 години, повтаряше непрекъснато класовете и вече беше влизал 4 пъти в затвора след като бе навършил 13 години. Веднъж даде резултат 3 от общо 100 възможни точки. Не издържах и го попитах: „Защо изобщо идваш на училище?”. Той не отговори, само погледна към прозореца и изцъка с език (характерен звук, с който чернокожите ми ученици изразяваха безразличие и презрение). Приятелят му Идариус подвикна от съседния чин: “He get dat green and get dem females.”(Прави зелено и жени). „Какво означава това „зелено”? Пари или дрога?”, попитах. „И двете”, беше отговорът. Един пълен ученик допълни обяснението на Идариус:  “We get dat lunch, Mr. Jackson. We gotta get dat lunch and brickfuss.” Имаше предвид, че в училището се сервираха безплатна закуска и обяд за учениците от по-бедни семейства. “Nigga, we know’d you be lovin’ brickfuss!” (Черньо, знаем те че обичаш да закусваш) – го емнаха с викове от другите чинове.
Така минаваха часовете ми сред чернокожите ученици, на които преподавах.
***
     Някои читатели ще кажат, че с написаното дотук напълно окарикатурявам чернокожите. Все пак, според официалната статистика, 85% от тях завършват училище. Но с какъв успех? Учителите ги пропускват в по-горните класове и накрая им връчват дипламата с облекчение, защото те самите са подложени на неофициален натиск. Пестят се пари и образователната система няма опасност да се прекърши под тежестта на незавършилите.
     Как възприемам младите чернокожи днес, след всичките тези години, през които им преподавах или поне се опитвах да го правя?
    Признавам си честно, загубих симпатиите си към тяхната кауза, каквато и да е тя. Те сами си я подкопават ден след  ден. Чернокожите ученици с особена радост рушат интимността на Царството на знанието в учебните стаи и кабинети. За тях класната стая е просто продължение на da ‘hood-а (махалата). И без да искаш, започваш да губиш покрай тях вяра в ценното, крехкото, красивото – било то идеалите за човешко равенство, невинността на дъщеря ти, полета на човешкия дух ...
     Зададох по време на един учебен час въпроса: „Какво мислите за конституцията?”
„It white”, каза някой докато се прозяваше. Класът веднага се разхили. Улових се, че и аз се смея в този момент.
     Още е пред очите ми една от последните сцени в училището, в което преподавах. По време на родителоучителска среща, при нас дойде едно от белите деца, което горещо не умоляваше – мен и родителите му, да го махнем от това училище. Родителите му изобщо не го слушаха, а  любезно ме уверяваха, че това е временна криза у детето им и че страховете му са неоснователни.
     Направете един истински подарък за вашето дете в неговите най-невинни години. Запишете го в училище, в което чернокожите ученици не преобладават.