Няма място за отстъпление

Всеки отбор си има душа, а набор'96 на ЦСКА си има Красимир Здравков.



Допреди година - две за тях се твърдеше, че не са нищо особено, че повечето са с нисък таван на възможности и че не са селектирани прецизно. На тях надежди никой не възлагаше. И дори не им обръщаха особено внимание. Хвърляха им една топка и ги оставяха да ритат. Егати тренировката. Преди по-малко от месец обаче те станаха републикански шампиони. Разбирате ли? Оказа се, че са най-добрият отбор в България при родените през 1996-та година. Няма Левски, няма Литекс, няма Етрополе... На върха бе само ЦСКА.
Какво се промени в тези момчета? Да, основната заслуга може би бе на треньора. Млад и амбициозен специалист от Сърбия. Милан Чирич. Дойде без визитка, без никой да го познава, но се хвана на работа и изгради страхотен тим, който не само започна да печели, но го прави и с красива игра, а момчетата се забавляват. Тук идва и вторият момент. Оказа се, че преценката за тези момчета и за височината на тавана на възможностите им е била грешна. Но, съгласете се, не е достатъчно да съберем в една съблекалня 11 страхотни футболисти. За да се превърне тази селекция в отбор, то трябва да има колектив. Трябва да има личност, която да обедини играчите. Армейците намериха своята "душа" в лицето на Красимир Здравков.

Той е роден на 14 ноември 1996 година в Пазарджик. С футбол започва да се занимава през 2005-та година, а преди това тренира бойни спортове и плуване. Мечтата му е да заиграе в любимия ЦСКА. Всъщност това е една доста интересна история. Като малък Краси е фен на..Левски. Една вечер обаче дядо му (привърженик на армейците), вместо приказка за Торбалан и Баба Яга, започва да му разказва за Христо Стоичков, Любо Пенев, Митко Бербатов, Мартин Петров... Момчето се впечатлява и първата му работа на следващия ден е да започне да търси в интернет клипове с изпълнения на героите от дядовите разкази. Харесва му. Това се превръща в ежедневие. Съвсем скоро Здравков разбира, че не му пука за отбора от "Герена". Той знае, че сърцето му е червено.


През 2009-та мечтата му се сбъдва. Краси се явява на кастинг в ДЮШ на ЦСКА и е одобрен. Не е ясно обаче в онзи момент кой е по-щастлив - шефовете на школата или самия играч, защото се оказва, че армейците са се сдобили с изключително полезен футболист, който се подвизава еднакво успешно като ляв бек, ляв халф и централен нападател. За него не е проблем както да спре противникова атака, така и да отбележи гол. За разлика от съотборниците си той не е луд фен на Кристиано Роналдо или Лео Меси. Краси се възхищава на бойци като Дженаро Гатузо и Марко Матераци. Може би и това предопределя стила му на игра. Здравков не се плаши от единоборствата, обича в играта да има хъс, плам. Готов е на всичко, за да постави съперника на колене. И успява. Младокът е с огромна заслуга за спечелването на републиканското първенство и за триумфа на големия международен турнир в Македония преди това.
Той обаче има една слабост и това е треньорът Милан Чирич. Краси се привързва изключително много към специалиста и именно от пазарджиклията идва идеята за направата на фланелките с надпис "Volim te Milan Ciric". А ако бяха загубили с Векта? Какво щяха да правят тогава с тези тениски? Не. Здравков за това въобще не е мислил, защото той никога, по никакъв повод и срещу нито един съперник не допуска в себе си мисълта за поражението. При него няма място за отстъпление...

Явор ПИРГОВ