С крака на Стоичков, в деня на Бербатов

Беше доста отдавна, когато четох за първи път историята на Йохан Кройф и в главата ми не знам защо остана един факт - малчуганът от предградията на Амстердам се научава да чете, когато е едва на 4, за да може да следи класирането на любимия си отбор. Сега, доста години след това, се сблъсках с нов такъв случай. Разликата е, че момчето е от България, а отборът е ЦСКА. Името му е Александър Димитров...



Сашо е роден във Велинград. Малко, но изключително красиво градче. Датата, на която се появява на бял свят е емблематична за българския футбол. 30 януари! Денят, в който рожден ден празнува и Димитър Бербатов. Митко обаче тръгва от футболния Благоевград, а в курортното градче, където расте Димитров футболът не е особено на почит. За местния Чепинец се говори единствено, когато футболистите му са пребили съдия или противников играч. Школата не е в цветущо състояние и може би това е причината родителите на Александър да го заведат на плувния басейн. Момчето пори водата, но мислите му са във футбола. За него ЦСКА се превръща в страст, огромна обич, болка, религия.
Когато навършва 3 годинки, за рождения си ден той получава от приятелите си 14! футболни топки с емблемата на армейците. Не, те не са се уговаряли, но знаят страстта му към най-успешния български отбор.
Сашо ежедневно посещава сайта на тима от Борисовата градина и така един ден се натъква на информацията за кастинг на млади футболисти родени през 1996 година. Ето го шансът му. Започва да моли баща си да го заведе в столицата и по всичко личи, че няма да се откаже лесно и да се примири с отказ. Още щом го виждат хората от ДЮШ отсичат: "Това дете има страхотна физика а футболист, силен, издръжлив, а е и левичар, като Стоичков".
В началото играе като нападател, но когато начело на отбора застава Милан Чирич, сръбският специалист вижда в него идеалния ляв бек. За две години труд, малчуганът от провинцията се превръща в основна величина в отбора, а заедно с Мартин Иванов и Боби Ангелов изграждат непреодолима стена пред собствената врата. И те са в основата на републиканската титла, спечелена наскоро. Като Видич, Фърдинанд, Евра за Юнайтед. Да, червените дяволи са любимците на Сашо. След ЦСКА, разбира се...
Самокритичен и отговорен, той никога не е доволен от резултата. Ако отборът побеждава „можеше и с по-голяма голова разлика”, ако загубят той търси вината единствено в себе си.
Не лети в облаците, стъпил е здраво на земята,знае какво иска от живота и има цели, които следва. С божията помощ, рожденната дата на Бербатов и левия крак на Стоичков се надява някой ден да се сбъднат мечтите му - в мъжкия отбор на ЦСКА; с националната фланелка, а защо не и някъде високо в Европа. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му...


Явор ПИРГОВ