Големият подвиг на малките мъже

Всички знаем приказките на Ханс Кристиан Андерсен, в които героят обикновено е или много беден, или всички го смятат за неудачник, а в крайна сметка със своите умения той успява да спечели ръката на принцесата.... и напълно в духа на хепиенда те заживяват щастливо! В българския футбол андерсеновия просяк виждаме в лицето на юношеските формации на ЦСКА...



Няма да открием топлата вода като бъдем категорични, че армейците са най-успешният клуб у нас. Все пак всяка от трите звезди на емблемата им означават десетичен брой шампионски титли, а не втори места. За жалост обаче не така цветущо изглеждат нещата в школата, която постепенно затъва и вече не е познатата фабрика за таланти, каквато я помнят повечето запалянковци. Настъпиха времена, в които трудно можем дори да си помислим да сравним армейската ДЮШ с школите на Чавдар Етрополе, Левски, Славия и Академия Литекс... На всичкото отгоре последните дни тя бе разтърсена от множество „хвърлени“ оставки уволнения и скандали. Къде за добро, къде за лошо..

Факт е обаче, че в целия този тъмен тунел на "Армията", в който изход не се вижда, проблесна светъл лъч. И той бе подтикнат не от кого да е, а от набор, който не се слави с особено големи успехи – 96. Не, това е възрастовата група, на която се възлагат най–големите надежди за изчистване на името. По–скоро чувствата за нея са противоречиви и варират от „връзкари“ до „таланти“. Но ето, че точно сега тези момчета, обединени от една любов, сътвориха чудо! Доказаха, че могат и го направиха. Те са новите републикански шампиони!
Феноменалният Николай Шоколарев, който спаси и невъзможното, безмилостните Антонио Стилянов и Красимир Здравков, Иван Иванов - Инжинера, за който не е проблем да засрами 3/4 от футболистите в А група, които не могат да подават като него, Олег Димитров, Кристиян Китов и Иван Корнеев, които притежават поглед върху играта, на който и орел би завидял, безпогрешният реализатор Динко Динев, неуловимите синове на вятъра Мартин Иванов и Александър Икономов, великолепните техничари Тихомир Маджарски и Георги Кунчев...
Всеки един от тях допринесе до голяма степен за успеха.
Напук на всичко, напук на омразата и негативността и знаейки, че може би това е един от последните им мачове под ръководството на треньорът им Милан Чирич, тези деца блеснаха. Направиха го въпреки нечовешките условия, мизерията и сиромашията, при които се готвят цяла година. Тяхната любов се оказа по-силна от всичко. Желанието им за победа, волята за успех превърнаха асфалта и сгурията в мека трева...За тях не бе важно къде играят, а цветът на фланелката, която носят...
Определено тези малки мъже показаха, че това е начинът! Евала, момчета. Вие показахте, че футболът се играе с любов и желание. Дано със същото отговорят и тези, от които зависи вашето бъдеще!

Николета КОСТАДИНОВА

Още по темата: ЦСКА покори върха