Суперталанът

След секунди момчето с раираната фланелка ще е на колене

Когато за първи път стъпи на "Червено знаме", той бе едно обикновено момче като всички останали. Дори замалко да го отпратят с мотива, че късно се е сетил да започва да играе футбол. Тогава бе на 11. Десет минути по-късно обаче всички погледи на служителите в ДЮШ на червените бяха вперени в младока. Той правеше с топката каквото си пожелае. Елегантен дрибъл, контрол върху коженото кълбо граничещ със съвършенството, страхотен шут с десния крак, завидна бързина, пъргавина и повратливост...



Името му е Николай Ботев. Роден е 27 януари 1993 година в Етрополе и началото на футболната му кариера досущ прилича на тези на бразилските звезди. Всъщност старта е даден по поляните на родния му град. Именно там Ники прави първите крачки. Прави ги сам. Без да знае със сигурност какво иска и как да го постигне. Движенията обаче му идват отвътре. Това е в кръвта му. Разбират го веднага и хората в ЦСКА. В 11 годишното момче те виждат супер-таланта, който след време може да бъде голямата звезда на клуба. Той притежава всичко, за да бъде следващият велик централен нападател на най-успешния български отбор. Признава го и не кой да е, а самият Спас Джевизов. Още в първите месеци с червената фланелка младият голаджия е пратен да играе при батковците от набор'92, с които печели купата на България. Уви, само година след като започва да се занимава сериозно с този спорт, Ботев напуска школата на армейците, за да облече екипа на... Барселона. Да, благодарение на Христо Стоичков, който също е видял огромния потенциал, Ники заминава за каталунската столица. Там прекарва 1 година. Този период оконачтелно убеждава момчето, че футболът е неговата съдба. Той започва да живее с мисълта скоро да бъде отново на Камп Ноу и да носи синьо-червената фланелка.
След завръщането си в България младокът изкарва една година в Академията на Литекс, но в момента, в който врати отваря школата на Христо Стоичков в родния му Етрополе, Ники получава обаждане, на което не може да откаже. Когато най-великият български футболист ти каже "Ела", ти просто отиваш. Така преди 4 години прави и младокът. Бързо слага капитанската лента, а когато навършва 16, той става част от мъжкия отбор. През това време той става републикански шампион с връстниците си от старопланинското градче, а от 6 години носи и националната фланелка. За държавния тим Ники има над 40 мача и повече от 20 гола.
Всичко това не остана незабелязано от мениджърите на английския Нотингам, които дори отправиха официално запитване за цената на младока. Отговорът обаче не им допадна. Те разбраха, че в Етрополе не ядат доматите с корените и знаят с какъв футболист разполагат, а това че са от Острова не им позволява да вземат без пари българския Меси....Той не струва пари, той струва много пари! Защото е Суперталантът...

Явор ПИРГОВ