Има моменти, които трудно се описват. Има периоди, които не се забравят. Има имена, които пишат историята, а има и такива, които са преминали границата на обикновеното. Има мигове, които се правят от такива имена и които е още по-трудно да забравиш. А когато става дума за футбол, може да пуснеш и една сълза, въпреки че си сънен и си навил часовника, за да видиш последното докосване до футболната топка точно на една такава необикновена фигура, носеща прякора Феномена. Всичко това е безценно! За останалото си има MasterCard®. (в изречението има продуктово позициониране).
Когато стана дума за Бразилия и за футбол, обикновено понмим само псевдонимите на героите, защо преди това има цяла върволица от имена, които в произволна последователност звучат нещо от рода на Карлош Соуза де Мария де Иванка зе Жаноария и т.н.
Легенди от калибъра на Роналдо Луиш Назарио де Лима обаче ще бъдат запомнени с всички имена, въпреки че на сцената се появи португалски съименник с малко име Кристиано. Крайните фенове на Бразилия го наричат Ментето, защото Оригиналът е този, който в сряда сутринта малко след 04:00 часа българско време напусна играта с приятелския мач Бразилия – Румъния, завършил 1:0.
Някъде около 30-ата минута прожекторите бяха край тъчлинията, защото един от гениите на съвременния спорт бе анонсирал своето последно появяване пред публика, а привържениците на селесао вече бяха продънили стадиона от скандирането на името Роналдо. Натежалият номер 9 влезе за 15 минути през които ни показа, че и в това си физическо състояние ще е голмайстор на А група само с асистенции и пласиране пред вратата, но нека не намесваме повече България.
Когато съдията даде край на полувремето не само стадиона, сълзите на милиони Бразилци можеха да доведат до наводнение, но те го удавиха в любовта си, каквато той поучи и в Барса и в Реал, и в Интер и в Милан и изобщо където и да се появеше на тази планета независимо от цвета на фланелката си.
Трофеите и постиженията остават със златисти букви в историята на футбола. Приказката на Роналдо нямаше да е същата, ако Сър Боби Робсън не се бе ядосал на един повреден анасньор в административната сграда на ФК Барселона. Легендарният англичанин всеки ден изкачвал стълбите, за да убеди борда на директорите на Барса да завиши цената за бразилеца докато накрая ПСВ Айндховен склони и подпише сделката. Чувал съм тази история лично от самия Боби Робсън. „Трансферът така стана по-сладък, ако онзи асансьор работеше, сигурно нямаше да съм толкова настоятелен”, каза Сър Робсън с типичното британско чувство за хумор.
Някъде в началото същият Сър Боби побърка телевизионните камери, които със седмици показваха момента, в който той се хваща за главата след един гол на откритието му Роналдо във вратата на Компостела.
Някъде по средата Фелипе Луис Сколари се хвана за главата, когато възкръсналия за футбола Роналдо вкара втория гол във вратата на Германия на финала на световното през 2002 и короняса селесао за пети път.
Сами се замислете, колко са футболистите, които са карали треньорите си да се хващат за главата, невярвайки на очите си, сякаш това, което виждат се прави не от жив човек, а от добре програмирана машина. Затова и прякора Феномена подхожда само на един, на оригиналния Роналдо.
Някъде в края на февруари той обяви през сълзи резултата от един мач, който всички очаквахме, но не искахме да чуем. „Загубих битката с тялото си”, обяви Роналдо на пресконференция, което означаваше, че той вече няма сили да играе този мач срещу собствената си плът.
Само той си знае през годините колко безсънни нощи е изкарал, стенейки от болка. Конзузия след конзтузия, операция след операция. Морати и Берлускони не го предадоха, вярваха му докрай, в Барса и Реал беше същото. Той беше като син на всички президенти на клубове, които инвестираха в него, защото знаеха, че всяко следващо завръщане на Феномена означава неописуема радост за хората, обичащи футбола. Роналдо правеше такива неща с топката, че заслужи цялото това световно доверие.
Накрая като всеки гений, пороците помогнаха на може би най-добрата деветка в края на миналия и в началото на този век да загуби битката с тялото си. Но какво да се прави, това е Бразилия, кръвта на хората е друга. Там се раждат най-големите магьосници във футбола, а както вече споменахме, някои от тях преминават тази граница и стават феномени. Един от тях в сряда сутринта слезе по стълбите на стадион „Пакаембу” в сао Пауло и за съжаление повече никога няма да се качи обратно на терена.
Милионите приятели на футбола обаче ще го помним завинаги - Pre sempre Ronaldo.
Obrigado, Fenomeno! Благодарим ти искрено!
*Благодаря.
Желю СТАНКОВ, В-К "ТЕМА СПОРТ"
No comments:
Post a Comment