Вратаря ин ги е супер *

сн. Личен архив

Любовта му към ЦСКА бе по-силна от всичко...



Беше през пролетта на 2010 година .. Времето беше мрачно, а по стъклата на прозорците се стичаха капки дъжд... Времената за новоизлюпилото се ръководство на футболния ЦСКА бяха тежки. Времена на равносметка... Бе изминала една година от встъпването им във власт.. Бяха успели да вкарат тима в Лига Европа.. Бяха довели играчи като Делев, Иван Стоянов (Помните ли го? Момчето на Лечков, което беше наказало Левски, а после си би шута в Русия и осъди червените за пари...), Коцето Стоянов...
Бяха изградили що-годе добра медийна политика... Определено се виждаха лъчи светлина в тунела, запушен трайно от Вълка Лупи.
Полъх надежда се долови и в школата на клуба... Добре де, поне за някои набори. Определено имаше една възрастова група, която се отличаваше от останалите – децата родени през 1997 година. Едва ли на този ден някой можеше да предполага какво щеше да се случи след два месеца с тези деца.
На 2 юни 2010-та момчетата водени от Альоша Димитров излизат на турнир във Враца срещу едни от най–класните отбори в страната (личат имената на Славия, Левски, Чавдар Етрополе, Локомотив София) и заслужено стават първи, като отново събуждат забравените вече фрази за марката "ЦСКА".
Няколко играча обаче се отличават от обикновената единайсеторка... Кристиян Пешов взима приза за най–полезен състезател, Даниел Паунов – голмайстор, а един друг младок става "най–добър вратар". Верни на поговорката, че "стражът е половин отбор" му посвещаваме следващите редове. Защото момчето е талантливо. Много талантливо.
Дами и господа, затаете дъх, под рамката застава... Емиил Попооооов..
Роден е на 17 октомври 1997 год. От малък прекарва по цели дни в кварталното игрище, въпреки че не се подвизава на познатата позиция. Започва да тренира в школата на армейците на 6 години, когато баща му за пръв път го води на „Червено знаме“. Съдба или не, точно тогава занимание имат децата от неговия набор. Емил показва, че има качествата да е сред тях и... първият му треньор е Христо Марашлиев. Един ден (и той не знае защо точно) Емо се появява с ръкавици на тренировка, а думите на треньора са: „ Супер, вече си имаме и вратар“... От тогава това е неговата позиция. Това е истинското начало. Странно, но ние с Фортуна няма да спорим. В началото тренира два пъти в седмицата, а следващите години е неизменен титуляр под рамката и така до споменатия вече турнир. Попов решава, че му е писнало от мизерните условия, на които е принуден да тренира на „Червено знаме“ и приема предложението на наставника на Славия Здравко Колев. На Овча купел все пак има равен терен, топла вода в съблекалнята, нормална и здрава екипировка. Така Емил става част от бялата школа. Отново е титуляр, съотборниците му го приемат добре. Но има нещо, което не е както трябва - това не е ЦСКА... Изневярата му тежи. Сега никога не може да е като идола си Касияс. Голямата му любов е червена, а той й изневери... Стиска зъби и се надява един ден да се завърне на „Армията“ и тогава нещата да са различни.
В края на лятото Емо е на лагер с тима на белите, когато майка му се обажда "на пожар" и му казва, че тогавашния треньор на набор'97 в ЦСКА Галин Иванов иска момчето да се завърне в тима. Там, където му е мястото. Стражът приема без колебание. И се завръща у дома...
Да играеш в ЦСКА не се искат само качества. Иска се сърце. А Емо ги има и двете в изобилие...

* Вратарят е супер 


Николета КОСТАДИНОВА