Добре дошъл, Ботев!

Жив е той, жив е!
Много рядко в нашия футбол намираме повод да поздравим от сърце някого. Да му стиснем ръката. Да му се зарадваме. Може би защото много пъти успеха идва по съмнителен начин или има обстоятелства, които помрачават радостта. Не такъв е случаят с един велик, един голям, един обичан и харизматичен отбор - Ботев!



Вчера той се завърна официално! Добре дошъл, Ботев!
Поклон пред тези 13 хиляди, които създадоха невероятна атмосфера на "Колежа". Те са истинските жълто-черни герои. Ако не бяха те, сега тимът на Пашев, Зехтински, Бакалов, Чико или нямаше да съществува, или щеше да се гърчи в тинята, ръководен от Димитър Христолов. Тези момчета и момичета обаче показаха що е любов и преданост. Те издигнаха в култ религията, за която пеят и възхваляват в скандиранията си. Показаха що е вярност и чест. Те избраха отборът им да премине през чистилището на аматьорите, но да се завърне чист, неопетнен и истински. Благодарение на тях Ботев възкръсна, изправи снага и уверено върви към елита. Легендата се завръща!
За тази една година станахме свидетели на фантастична подкрепа, за която могат да мечтаят всички останали. БОТЕВИЗМА заля почти цяла Южна България. Млади и стари цъкаха онемели и не можеха да повярват на очите си. Какви са тези люде, които идат с огън и отминават с песни? Песни за него. За Ботев! Жив е той!
Приключи един наистина запомнящ се сезон за жълто-черната част на Пловдив. Сезон, в който перипетиите и трудностите сплотиха изцяло торсидата на канарите.
Сега те имат всичко, от което се нуждаят. Собственик, който обича и осигурява финансова стабилност, отдадено на работата си спортно-техническо ръководство, футболисти, които отказаха парите на богатите, за да пишат история на "Колежа"...
И те я пишат. Последната глава бе вчера...
13 хиляди екзалтирани ултраси. Мач с втория в класирането - Нефтохимик и победа с 3:2. Всичко свърши. Една година стига. Те доказаха, че са от друго измерение - 37 победи, 1 равенство, 112 точки, 31 пункта пред втория и голова разлика 127:15... Разбира се, имаше и малко тъга. Няма как иначе да е, при положение, че в деня, в който Ботев се завърна в професионалния футбол, от терена си тръгна Магьосника. В този знаменателен за канарите ден от футболната сцена слезе големият Костадин Видолов. Брилянтният техник и творец с топка в крака каза "Сбогом" на играта, но остава да работи в отбора, който истински обича. Той може да бъде спокоен. Защото малко след като за последно вдигна ръце към трибуните, Мълчаливеца от Войсил видя своя достоен заместник. Наско Курдов заби три гола и хвърли в екстаз феновете. С мечтите си те заслужиха това щастие...
За финал, ще кажем и няколко думи за един друг Ботев. Този от Враца. Той също се завърна. Но вече в елита. Отборът дал на България Цецо Йончев, Мартин Петров, Илия Вълов, Илия Войнов. Отборът завоювал историческата победа на "Герена" с 6:3 срещу Левски пак е сред големите, там където му е мястото.
Ето това всъщност е поводът за празнуване! Именно те заслужават искрените ни поздравления, защото се бориха, преживяха много несгоди, но в крайна сметка се завърнаха! Защото са Ботев! А той не умира!

Явор ПИРГОВ