Несбъднатата червена мечта на Гонзо

сн. Личен архив

Любовта към ЦСКА и името "Методи Деянов" накараха Георги Василев-Гогича, който тренираше с фланелка на Стоичков на "Герена" да откаже лукса предлаган от сините



Датата е 21 септември 2010 година. Действието се развива на терена в комплекс "Царско село". Текат последните минути на контролата между ЦСКА и Спортист Своге. Армейците водят с 6:2, но най-красивият момент в мача все още не е дошъл. Ето го и него. Никола Радулович напредва фронтално срещу вратата на тима от Б група. Чува подвикване от свой съотборник и леко връща кълбото по диагонал. Следва фантастичен удар от около 25 метра и топката се озовава точно, където се намира сглобката на двете греди. 7:2! Вратарят дори не реагира. Гол-шедьовър, а автор е роденият на 2 февруари 1993 година  Георги Василев или както го познават всички Гогича.
Става въпрос за един от най-големите таланти в червената школа, а историята му определено заслужава внимание.
Започва да се занимава с футбол едва на 6-годишна възраст. По това време в ЦСКА няма група за толкова малки деца и затова първият отбор на Гогича е...Левски. На "Герена" той остава само за едно лято, но не пази добри спомени от престоя си там, защото всеки ден е принуден да слуша забележките на треньора си. Причината е прозаична - Василев тренира с фланелка на Христо Стоичков.
Така идва моментът, в който заедно с баща си, Георги отива на "Червено знаме". Той е на 7, а първата му тренировка е на печално известната "Маракана". Който е имал нещастието да види тази окаяна нива е готов да даде медал за храброст на децата гонили топката на нея. Това не прави впечатление на Гогича. За него е важно, че е в ЦСКА. Още на първото занимание той вкарва 12 гола и печели одобрението на шефовете на ДЮШ. Вече е част от армейците. Наставник му е Методи Георгиев. По-късно той е заменен за кратко от Светлин Мирчев - Професора и пак Георгиев...

Върни му крака! Срещу Гогича обаче не е срамно

Това е тежък период за Василев, който е в конфликт с треньора си. Проблеми имат и други момчета, но повечето предпочитат да си мълчат. Не и Гогича. От скандала се възпозлват селекционерите на Левски. Срещат се с младока, който притежава чудесна техника и убийствен десен крак (левият му никак не е лош) и му предлагат отлични условия. Те имат нужда от такъв импровизатор, който може да играе еднакво добре, както зад нападателя, така и като вътрешен халф. Василев приема и преминава на "Герена". Там обаче не е щастлив. Сърцето го тегли към "Червено знаме", но няма как да се завърне при положение, че начело на отбора е Методи Георгиев (за неговите изцепки книга може да се напише). Чудото обаче се случва. 20 дни по-късно директорът на армейската школа Спас Джевизов иска среща с младока, на която го кани да се върне обратно, обещава му доста организационни промени, като най-сериозната е, че отборът ще бъде воден от Методи Деянов. Това обръща нещата на 180 градуса. Василев бързо загърбва вниманието и грижите, с които го обсипват Георги Иванов - Гонзо и Божидар Искренов, и се завръща на "Червено знаме". Следва и най-силният период за родените през 1993 година. Всички момчета боготворят новия си треньор и бивш капитан на червените. Именно той е човекът, който ги научи да играят правилно и да дават всичко от себе си. Във вихъра си е и брилянтния "номер 10", който освен завоюването на капитанската лента на червените, става и почти неизменна част от националния отбор.
Сега Василев е на прага на последната си година в детско-юношеския футбол. Той е наясно, че в следващите месеци ще се реши бъдещето му. А мечтата му е да бъде част от любимия си отбор и да радва "най-прекрасната публика", както сам определя феновете на ЦСКА дълги години.

Явор ПИРГОВ