Когато един мач излиза от рамките на един мач, винаги е интересно. Няма значение дали става дума за клубни отбори или срещата е на национално ниво, щом влагата държи дълго след събитието, значи ситуацията е по-особена.
Беше интересно да четем тези дни разнопосочните мнения след финала за Шампионска лига. Кой ли не си изплака мъката по това, че Димитър Бербатов не играл за Манчестър Юнайтед срещу Барселона. Видите ли, и с него щеше да е същото, но трябваше той да е там. Аха, значи когато Титаник е потънал, ние щяхме де сме горди, че там има българин. Или пък ако е бил на борда, е щял да направи чудо, с поглед да отмести айсберга и кораба да оцелее. Дето се вика нашата гарга е най-рошава.
Незнайно защо българите винаги се чустваме много задължени да продаваме краставици на краставичарите, дори ако става дума за номер едно в бранша. Да, много е неуместно да съдим Сър Алекс Фъргюсън, защото само при споменаване на името му, трябва да мълчим и да стоим мирно. Дето се вика, къде е той, къде е Димитър Бербатов в световната футболна история, че някой да му дава акъл как да процедира с един играч относно един мач. Решил да не го включи състава, дори в групата, и толкова.
Сензация щеше да е, ако Гуардиола извади Меси, Шави или Иниеста. Бербатов няма същото значение и епизодичните му участия в тима на Манчестър Юнайтед цяла пролет доказват това. Но сега понеже е финал и ние тук решаваме, че Сър Алекс се е подиграл със сънародника ни.
Интересното обаче се случи във вторник, когато обекта на драмата се извини на цяла България затова, че не взел участие във финала за Шампионска лига.
Сори, Митко, но има много хора, които като българи нямат никакво усещане, че ти трябва да им се извиниш за това, че самия Сър е лишил отбора си от твоето присъствие за някакви си 90 минути, макар и те да са европейски финал.
Все пак става дума не за национален отбор, от който Димитър се отказа, а за клубен тим, за комерсиално състезание, а когато става дума за пари, няма как да търсим сметка на един преуспял и богат шотландец.
Да се извиниш на България за спортно непостижение с английски клубен отбор, това не е уместно. Допускаме, че Бербатов в момента не е в добро психологическо състояние, сигурно се чуства като част от филма „Богатите и известните също плачат”, но в живота е така – пълно щастие няма.
В България Манчестър Юнайтед има повече привърженици, отколкото има настоящият шампион на страната от Ловеч. И тези хора дават мило и драго Юнайтед да е добре, а не Бербатов да е добре. Сър Фъргюсън също изобщо не се е замислял нито за миг дали в родината на Димитър ще го кълнат. Манчестър Юнайтед е световна марка и няма как треньора да постави някаква си личност, в случая нашия Митко, над клуба.
А той, Бербатов, много добре знае защо не е титуляр. Не само срещу Барса. Знае, но защо не иска да промени себе си, и той не знае.
Ама той си бил такъв, не си падал по шпагатите и тичането, твърдим в България.
Като не си пада, ще гледа мача като зрител, твърди Сър Алекс.
Не знам дали Бербатов подозира колко хора у нас са против Манчестър Юнайтед, защото чисто и просто са привърженици на други английски отбори. На тях няма нужда да се извинява, те се радват, когато Юнайтед не печели.
А подозира ли Бербатов колко хора у нас са фенове на Барселона. И на тях няма смисъл да се извинява, защото те са щастливи от развоя на финала в Лондон. Ами когато загуби първия финал за Шампионска лига като играч на Леверкузен от Реал Мадрид? Знае ли Димитър колко хора в България са се кефили за успеха на испанците докато той е плакал в съблекалнята на стадиона в Глазгоу?
Футболна култура е това, а нашата както знаем, е достатъчно объркана. Бербатов е част от тази култура, но явно не се е пречупил в това отношение. Демонстрацията на българщина в не дотам положителната светлина на понятието говори точно това. Именно поради тази причина Димитър не е симпатичен на много от феновете на ЦСКА, защото не е вкарвал гол на Левски. Именно заради същата футболната култура, с която е възпитан Бербатов, той се изпусна със статията за тия, които го мразели, а той ги гледал много от високо.
А сега се извинява, може би на същите тези хора.
Както и да е, един ден той може да се извини и за друго. За отказа си от националния отбор или пък за това, че обеща да оправи футбола ни.
На този етап поне голяма част от българите нямаме повод да му се сърдим за това, че не участва във финала за Шампионска лига. Там нещата зависеха от... Господина е от Шотландия. А той, както вече уточнихме, е прекалено голям, за да му се бъркаме в работата.
Между другото, нямаше ли кой да подскаже на Волен Сидеров да яхне и тази драма. Сър Алекс Фъргюсън можеше да бъде обявен за враг на България, а Бербатов да бъде обявен за почетен член на партия Атака. Щеше да е интересно.
Щях да пропусна. Димитър Бербатов е най-добрия български футболист, който съм гледал наживо. Пиша го винаги, когато стане дума за него.
Желю СТАНКОВ, Тема Спорт
No comments:
Post a Comment