Момчето от фабриката за таланти

Той е българин, но получава покани за чешкия национален отбор. Роден е в Кюстендил, но тренира в отбора на Томаш Росицки. Ходи на мачове на Спарта Прага, но мечтае да играе в ЦСКА. Той е Адриано Ибраими...



* Следващите редове ще бъдат и един безплатен урок за Боби Михайлов, футболните ни управници, всички шефове на направление детско-юношески футбол...

Това е една необикновена история, на едно обикновено момче, което е родено в едно обикновено семейство... Името му е Адриано Ибраими. Да, името му е необикновено, но причината е, че баща му е македонец. Това обаче едва ли има значение, защото началото е в обикновения български град Кюстендил. Там на 7 август 1995 година на бял свят се появява Адриано. Семейството води обикновения за страната живот, в който лишенията и трудностите са много повече от удоволствията. Най-голямото щастие за малчугана е, когато гони топката по детските площадки, а когато порасва се записва в школата на Велбъжд Кюстендил.

Междувременно обаче родителите му решават да избягат от мизерията и търсят щастието в чужбина. Установяват се в чешката столица Прага. Промяната обаче не влияе на любовта на Адриано към футбола. Веднага след като се уреждат въпросите с училището, той отива на базата на третодивизионния Моторлет, но се оказва, че не е толкова лесно да стане част от отбора. Той е потресен, когато разбира, че трябва да премине едномесечни проби. Съгласява се, а когато изтича определения срок, чува "Да". Адриано е на върха на щастието. Все пак започва да тренира в отбора, откъдето тръгва за големия футбол Томаш Росицки. Първоначалното му стъписване постепенно отминава. Той вече не се чувства като слон в стъкларски магазин. На хубавото лесно се свиква и младокът с радост приема, че ще бъде част от детско-юношеска школа, която разполага с пълна екипировка Адидас, 5 игрища (едно за официални мачове, две помощни с естествена настилка и две с изкуствена трева, всичките в реални размери), които винаги са в отлично състояние. Освен това на разположение на младите футболисти има басейн, сауна, фитнес зала и зала за масажи, а когато гостуват се придвижват със супермодерен и оборудван с всевъзможни екстри автобус. И това се случва в третодивизионен отбор...
Ало, българските футболни началници, чувате ли за какво става въпрос?
Истината всъщност е, че клубните босове са решени да инвестират главно в младите, защото именно по този начин се реализира най-голяма печалба...
Адриано бързо става част от тази фабрика за таланти. С момчетата от неговата възраст работят двама треньори, а той бързо печели доверието им. Използват го на различни постове - нападател, вътрешен халф, ляво крило. Където и да застане, той не ги подвежда, а благодарение на техниката и бързината си, чудесния поглед върху играта, прецизните пасове, чудесните центрирания, кинжалните шутове и добрата игра с глава, невероятната издръжливост и отлична физическа подготовка Ибраими се превръща в основна фигура и лидер на тима. Разбира се, той не е завършен и перфектен футболист. Все още има какво да се желае откъм тактическата му дисциплина и играта в защита, най-вече когато съперника изпълнява статични положения. Това явно не е болка за умиране и момчето прави силно впечатление и на треньорите на чешкия национален отбор, които започват да му пращат редовно повиквателни. Той обаче се отзовава само 3 пъти. В тези мачове играе по едва 10 минути и решава, че няма смисъл повече да отговаря на поканите. Има и още един мотив - Адриано не иска да играе за Чехия. Той мечтае да носи фланелката на българския държавен тим.

"Аз съм българин. Обичам Родината си и не искам да слушам друг химн и да нося фланелка с друг герб", категоричен е Адриано, който в момента е в почивка. Принципно. Да, отборът е разпуснат, а началото на подгоровката за новия сезон е на 18 юли. Младокът обаче не спира да работи за усъвършенстването си. Всеки ден той тича с тежести на краката, учи нови финтове, прави упражнения за контрол върху топката и шутира... Тези моменти той използва, за да мечтае. А какви са мечтите му? Въпреки че живее в Прага и не пропуска мач на местния гранд Спарта, Ибраими мечтае да носи екипа на софийския ЦСКА. "Това е отборът на сърцето ми. За съжаление съм бил само на един мач на армейците. На този с Леверкузен на "Българска армия", но споменът е все още жив. Няма как да забравя невероятната публика, атмосферата, онзи страхотен гол на Хидиуед...Това беше велик момент. Надявам се един ден да мога да играя в ЦСКА, а след това да облека и фланелката и на другия ми любим отбор - Реал Мадрид", споделя той.
Ние пък се надяваме един ден в България да има същите условия, на които се готвят момчетата от Моторлет, за да не се налага талантите ни да бягат в чужбина и да получават повиквателни за други национални отбори...

Явор ПИРГОВ