сн. Личен архив |
"Уайт Харт Лейн"... Мачът на дублиращия отбор на Тотнъм току що е приключил. Терена напускат Дженас, Галас, Бентли и още няколко от звездите на шпорите, които са взели участие, тъй като трябва да натрупат игрова форма след престой в лазарета... Победили са, но те са свикнали и приемат успеха с хладнокръвието на големите професионалисти. Не така е в душата на едно момче, което също носи екипа на легендарния английски тим. То е израснало в България, доскоро само е мечтало да се докосне до звезди от такъв калибър, а сега не само е играло рамо до рамо с тях, а е отбелязало и гол.
"Как се казваш, момче? Представи се чудесно! Браво! От къде идваш?", пита не кой да е, а Джърмейн Дженас.
"Аз съм Жак от България. Играя в Левски София", отговаря младока...
Да, това е роденият на 1 май 1994 година в Тел Авив Жак Коен. Момчето е едва на 4 годинки, когато семейството му се премества да живее в България и се установява в Несебър. Жак обича морето, вълните, плажа, но на първо място в живота му е футболът. По цял ден рита топката, хей така за кеф... Когато става на 10 обаче решава, че ще се занимава по-сериозно с любимата си игра и се записва да тренира в местния тим. Сам избира поста си. Централен нападател. Като идола си Андрий Шевченко. И май не е сгрешил, тъй като веднага става голмайстор на отбора. И така 3 сезона. От съседния Бургас обаче не спят. Те виждат момчето, което е като от реклама на предаването "Гол след гол" и го привличат в една от най-силните детско-юношески школи в България за онова време. Престоят на Жак в квартал "Лазур" обаче не е много продължителен. Защо? Нали знаете любимата фраза на родните футболисти "На Левски и ЦСКА не се отказва"... Е, то и в Англия не отказват на Юнайтед и Челси, в Италия не се дърпат, когато ги искат Милан и Интер, а в Испания даже не чакат да ги поискат, а сами се предлагат на Барса и Реал. Е, Жак не се предложи на сините, а с игрите си, с безбройните си голове и с чудесните си качества ги убеди да го вземат. Така през 2008-ма година той се озовава на "Герена" и става част от може би най-добре селектирания отбор в ДЮШ на Левски. И се превръща в негов лидер и основен голмайстор. Благодарение на головете му тимът става републикански шампион, а надеждите свързани с Коен са огромни. Той обаче продължава да мечтае да бъде като Шевченко. И много добре знае, че трудно ще достигне славата на украинеца, когато се подвизава по родните географски ширини. Затова не отказва предложените му проби в Тотнъм, Ливърпул и Бреша... Одобрен е и на трите места, но практиката на английските грандове е добре позната - в началото те само те вкарват в базата данни и започват да те следят. Жак вече е под наблюдение, но в Бреша не искат да чакат и минута, за да се сдобият с правата на страхотния талант. И му предлагат договор, като той вече трябваше да е на Апенините... Но не. Жак отлага пътуването, защото има ангажименти...към България. Малцина биха го направили, нали? Е, младокът не е сред тях. За него е чест, огромна радост и отговорност да носи националната фланелка и затова предпочита да вземе участие в турнира в Германия с трикольорите (набор'93, където отново записва името си сред голмайсторите) и след това да замине и да стане част от отбор, в който са се подвизавали великите Роби Баджо и Пеп Гуардиола...
Е, не всичко на този свят е само щастие. На аерогарата ще има и малко мъжки сълзи. Жак ще липсва много на своите съотборници, които го обичат като брат.
"Пожелавам му всичко най-хубаво. Макар че сега ще ми е доста трудно без него. Когато той е на терена беше екстра. Давам я на Пачеко (Пламен Илиев), той лъже двама, дава му я и гол", споделя Станислав Маринов, а веселякът Пламен Илиев допълва: "Като стане звезда в Италия му обещавам пак да играем заедно и...ще му пея на ушенце".
No comments:
Post a Comment