Късметлията Лео

Никой не може да каже как ще продължи кариерата на Меси оттук нататък, но при всички положения той вече си осигури място сред най-великите за всички времена. Направи го с представянето си в събота по време на финала на ШЛ срещу Манчестър Ю.



Наблюдаването на играта му доставяше удоволствие дори на ядосаните от очертаващата се загуба англичани. За самия мен беше още по-специално усещането да го гледам, защото присъствах на живо в момента, когато се появи за първи път пред света и започна победоносния си поход към върха.
Става въпрос за южноамериканското първенство за юноши до 20-годишна възраст. Провеждаше се в Колумбия в началото на 2005-а. По онова време Меси вече играеше 4 години в Барселона. Имаше изигран един приятелски мач с първия отбор. Тук-там се носеха слухове, че от него може да излезе нещо. Но в Аржентина все още почти никой не го познаваше. Викаха го в юношеския национален отбор чисто с информативна цел. Никой не си е помислял по онова време да му дава фланелката с №10 например.
Тогава Меси изглеждаше неубедително на външен вид – дребен, блед и тромав. Но паднеше ли му топката в краката, всички почваха да усещат за какъв страхотен играч става въпрос. Лео беше на 17 години, което ще рече с поне 2 години по-малък от останалите. Талантът му бе несъмнен. Както казва Марадона, Меси е толкова ненормално добър, че може да дриблира и в същото време да гледа телевизия.
Всички предпоставки да стане добър бяха налице. Но потенциалът му не означаваше задължителен успех. Примери на провалени таланти колкото щеш. Имаше един 16-годишен Монтаньо от Колумбия, който на Копа Америка 1999 беше толкова добър, че направо развинти аржентинците с невероятен гол. Но някой познава ли го този днес? Не, няма го никъде.
Същите бяха и притесненията за Меси през онази 2005-а. Клуб като Барса можеше да се окаже твърде голяма хапка за него. Но за щастие в неговия случай се получи перфектната комбинация. Лео извади късмет. Твърде ранното прекосяване на Атлантическия океан в неговия случай се оказа предимство, защото попадна не къде да е, а на “Ноу Камп”. Цялото му израстване като мъж и футболист мина в Барселона. Каталунците изградиха изцяло неговия характер. А прекарал тинейджърските години зад Океана, не по-малко талантливият Робиньо например се научи само да симулира. И в Европа после му стана трудно. По неговия лош пример е тръгнал и Неймар. В същото време Меси имаше време да усвои новата култура, а евентуални проблеми с адаптацията при по-късен трансфер бяха избегнати. Като по чудо Меси на времето успя да се спаси и от безкрайните наеми в отбори от дъното на таблицата. Там, където се уж те пращат да се учиш, но всъщност нямаш перспектива, защото в повече случаи отборите, които те взимат под наем, се борят за оцеляване. Такива наеми съсипаха вече споменатия Монтаньо например. Но за разлика от него и Робиньо, Меси попадна на точното място - каталунската машина усъвършенства неговия природен талант и така се получи страхотната комбинация.

Тим ВИКЪРИ, Би Би Си