Любимецът на Стоичков

сн. Личен архив

Дани Пехливанов впечатли дори скаутите на Барселона и накара Камата да каже: "Тупанче, ела да играеш при мен"



10 юли 1994 година... Мощен победен вик разтърсва България. Христо Стоичков току-що е поразил вратата на Германия от пряк свободен удар и направил първата крачка към класирането на полуфиналите на световното първенство...
Точно в този момент друг вик огласява коридорите на една болница в Сандански. На бял свят се появява Даниел Красимиров Пехливанов. Сигурно по това време дори акушерите са говорили за феноменалния удар на Камата, а това до някаква степен предопределя съдбата на момчето. Така де. Не може първата дума, с която е посрещнат да е свързана с този велик футболист и незабравим миг, а той да стане...пианист.
Едва навършил 7 години, Дани започва да играе футбол. През 2006-та младокът се явява на кастинга организиран от "Жилет", където основната фигура отново е българския Христо(с) и печели. Класира се сред 5-те най-добри в България и по този начин си завоюва правото да тренира една година в школата на Камата в Барселона. В каталунската столица започва и истинският футболен живот на Пехливанов, а момчето усеща истинската тръпка от голямата игра, след като има възможността да стъпи на Камп Ноу и да гледа наживо онзи невероятен спектакъл, който ни предоставят синьо-червените.
Времето обаче отлита и момчето трябва да се завърне в България. След края на престоя му в Испания, срещу неговото име в дневниците на скаутите на Барса, те записват: "Играе вляво и в дясно, което му позволява да участва с лекота в атаките и да нахлува от втора линия. Притежава изключителен поглед върху играта и борави отлично с левия крак...". И това от хората, които наистина обичат и разбират футбола, особено онзи, който наричаме "играта на магьосниците". Другото огромно признание за Дани е, че той вече е спечелил симпатиите на Христо Стоичков.
След завръщането си у нас Пехливанов става част от друга Академия. Тази на Литекс, където той се подвизава още една година. Всичко свършва в момента, в който му звъни телефона, а на отсрещната страна е самият Ицо. Разговорът е кратък. "Как си, тупан? Правя футболна школа за млади таланти в Етрополе. Искам да дойдеш при мен". Време за размисъл няма. Не е нужно. На най-великия български футболист не се отказва. Багажът е събран за секунди и "тупан"-чето се озовава в малкото старопланинско градче. И така вече 3 години. Там атакуващият халф се чувства отлично, а срещите с идола му продължават. Те подържат мечатата жива, а Дани не спира да я следва. Един ден той иска да бъде като идола си...

Явор ПИРГОВ