Момчето, което обича да вкарва...

Ето го и него, капитанът на набор'94 в ЦСКА! Нападателят с изключителна техника, ювелирен пас, запомняща се бързина и убийствен шут... Юлиян Ненооооов!



23 септември 1994 година... Никога няма да забравя тази дата. Никога няма да забравя таблото, на стадион "Васил Левски", на което пишеше 7:1 и сълзите в очите на един човек. Румен Ненов. Капитанът на ЦСКА, който само преди десетина дни бе отчаял звездите на Ювентус Виали, Дел Пиеро, Дешан, Ди Ливио и Раванели и бе ликувал за историческата победа с 3:2 над гранда от Торино... Но в този момент плачеше от болка, от мъка, от срам... А най-малко той имаше вина за срама, който изживяха червените в дербито с Левски. Във въпросния мач играха 11 срещу двама. За армейците единствените, които опитваха да сторят нещо бяха Ненов и Коце Янчев... Останалите? Няма значение. Вече ни ги помня.
Само два месеца по-късно обаче Румен е най-щастливият човек на света. На 17 ноември се ражда неговият син - Юлиян. Син? Лоша шега и игра на думи в българския език. Момчето е червено до мозъка на костите. И не само, че е от ЦСКА, а и когато останалите му връстници отговарят на въпроса "Ти какъв искаш да станеш като пораснеш?" с космонавт, полицай, летец или доктор, Юли отсича - футболист.
Речено-сторено. Едва навършил 9 годинки (тогава това е най-малката възрастова група в школата на армейците) Юлиян се озовава на "Червено знаме". Виждайки стадиона, футболните топки, вратите, той се откъсва от ръката на баща си и стъпва на терена. Не му правят впечатление нито неравностите, нито сгурията, нито извадените чимове. Той вече знае, че това е вторият му дом. Така започва всичко...
Сега 8 години по-късно Юли е капитан на набор'94 и е един от малкото светли лъчи в тази възрастова формация. През годините Ненов-младши е играл под ръководството на много треньори, но в лицето на Галин Иванов, Веселин Яневски и Йордан Йорданов, той вижда тези, които са му помогнали най-много. За него не е проблем да се подвизава, както по двата фланга, така и на върха на атаката, но въпреки хвалбите и потупванията по рамото, които получава, той не спира да твърди, че иска да работи много, за да стигне далеч.
Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако е вярно, то Юлиян е великан. Това, което той си пожелава е да е здрав и един ден да заиграе в първия отбор на ЦСКА, а след това и в някое от най-силните първенства на света. Без претенции дали ще е Испания, Англия или Италия... Важното е да успее да се докосне до сегашните си идоли - Фернандо Торес и Кристиано Роналдо, а защо не да облече и екипа на любимия си Реал Мадрид...
Но всичко по реда си.
Невероятната бързина, техниката, погледът върху играта, прецизните пасове и завършващият му удар не остават неоценени и на него често разчитат дори в тима на "батковците", които са родени 2 години преди него. Изключително много му помагат и съветите на баща му, който е и неговият най-добър приятел. Но защо не последва примера му и не застана на вратата? "Защото обичам да вкарват голове, а не да ми вкарват", е обяснението на младока. Кратко, точно, ясно. Предизвикващо усмивка, но толкова логично и искрено. Ние можем само да сме щастливи, че подобен талант не е надянал ръкавиците...

Явор ПИРГОВ