Това, за което толкова години се говори, можеше да се получи по един доста елегантен начин и то като решение на един много солиден проблем – невъможността да се издържат към днешно време професионални отбори в България. БФС обаче си се запъна и реши, че с цената на всичко трябва да удържи фронта и да запази формата от 16 тима. За целта бяха организираи всевъзможни баражи, в които властваше всичко друго, но не и спортната логика.
Баражи на баражите обаче според мен са последните издихания преди рухването на цялата пирамида, а то ще бъде вече непоправимо. Ако преди години количеството и географията демонстрираха размах, то днес са си уникална мъка. По-лошото е, че спортната логика вече отстъпва място на тъкните сметки, а собствеността върху професионален отбор носи изключително съмнителен престиж.
Логиката в България да има елитна група с 16 тима се опира върху изцяло нерационални аргументи. Съществуването и развиването на някакви футболни центрове е невероятна дивотия. Ако преди години мачове като Етър – Кайзерлаутерн, Дунав – Рома, Сливен – Ювентус, Марек – Байерн или Спартак Варна – Манчестър Юнайтед са били резултат или по-скоро връхна точка на солидни качествени натрупвания, то в днешно време това е немислимо. За да поддържаш високо ниво в един клуб с години трябва една печатница за пари
и невероятно количество нерви. Факт е, че единствено в Ловеч е проработил някакъв подобен модел, макар и при липса на какъвто и да е интерес от местните хора към някакви спортни постижения и резултати. Още 10 години неизменно Литекс да е шампион, това няма да трогне никого извън собственика и неговата свита.
За каква география тогава говорим? Географията в българския футбол се изразява в това хора, натрупали съмнителни капитали от различни части да се покажат и да си начесат крастата като благодетели на футболен отбор. Не, че има нещо лошо в това Своге, Мездра, Симитли или Тетевен да има отбор в А група. Напротив, би било чудесно стига да става дума за някаква дългосрочна стратегия или това, което се нарича «център». Вместо концепцията за център обаче в България логиката винаги е: «Абе там се намериха едни пари и се стяга силен отбор». Демек има едни пари, дето трябва да се изхарчат.
Както и да погледнем има не повече от 8-10 клуба в България, които дългосрочно са показали претенциите си да бъдат «центрове». Или казано иначе да има отбор, играчите да си получават редовно заплатите, на мачовете да ходят все пак някакви хора, да се създават местни звезди, да има някакви функциониращи отбори при децата и юношите. Преди може да е имало 50 такива клуба, но сега са около 10. В това е и смисълът на лицензирането. Лицензът не означава да прекараш Александър Томов, а да пресееш тези, които имат наистина уловията и възможностите да бъдат част от една елитна компания. Именно по тази проста логика например си струваше преди няколко сезона ЦСКА да
бъде спасен, каквито и бакии да има в клуба, защото той винаги ще бъде футболен център. ЦСКА не може по никакъв начин да се сравнява с Локомотив Мездра, Пирин или Светкавица Търговище, защото този клуб е една от причините хората да се интерсуват и да продължават да се интересуват от българския футболен продукт. Ако имаш инфрастурктурата на немския или английския футбол, няма нищо лошо в това да изпратиш ЦСКА във В група, защото е нередовен платец. Ако обаче организираш бараж след бараж, за да запълниш елитната си група, това е най-голяма глупост, която може да извършиш.
И така стигаме до въпроса защо всъщност е целият напън да се държи А група с 16 тима. Когато някой ти каже, че има изцяло идеалистични подбуди (центрове, традиции и т.н.), значи просто ти говори за пари. Тук се крие и основната причина според мен.
А група сама по себе си трудно може да генерира някакви легални средства оттук насетне. Най-сигурният източник – телевизията е на път да промени параметрите на своето участие. Ако приемем, че еди колко си милиона лева са достатъчно за 16 тима, то логиката сочи, че при по-малка група тези пари ще намалеят. Т.е. съвсем логично е, че при 12 тима може би ще се запази нивото на приходи при намалената стойност на телевизионния договор. Той пък не е свързан с никакво количество. Факт е, че единственото ценно нещо в него са мачовете на Левски и ЦСКА и нищо друго. Останалите отбори просто са извадили късмета да намажат някой лев покрай двата гранда.
Махаш мачовете на сини и червени и телевизията не трябва да плаща повече от 2.50 лв. за останалото. Впрочем то накрая ще се стигне и до такъв вариант, ако БФС продължи да се ослушва спрямо двата гранда и да ги маргинализира по всевъзможен начин.
Ето телевизията не е причина. Друг приход трябва да са рекламите. Такива няма. Почти сигурно е, че още повече ще се свият като приход след някои странни лобистки маневри в законово отношение на държавата. Достатъчно е да видиш паната на стадионите и можеш да си отговориш за какво иде реч.
Следващият вариант са приходите от билети. Ако всеки мач на елитните отбори е като концерт на «Роксет», тогава наистина си струва. Отборите ще процъфтяват.
Всъщност откъде тогава са парите? Факт е, че участието в А група изисква огромни такси. Това са съдии, охрана, делегати и какви ли не дивотии. Тук е едно от разковничетата. Професионалният футбол на практика храни един огромен чиновнически апарат. Този чиновнически апарат поддържа статуквото и на практика води един страхотен живот на фона на стандартите в страната. Ето тук е важният момент. Помислете защо например БФС не дава на Футболната лига сама да администрира футболното първенство, както е в много страни по света. Всъщност на повечето места никой дори не пита националната федерация дали може. Просто кубовете сами контролират разходите по състезанията. Нали се досещате, че ако Футболната лига администрира първенството, идеята за 12 или 10 елитни клуба ще узрее от самосебе си. Лигата няма никаква печалба от това на всяко ниво да има доволни клубове – кой в А, кой в Б, който във В спрямо възможностите си, но винаги с правилния вот на конгреси. А там Левски и Скрита сила са напълно равностойни.
Участието в Лигата е привилегия. Заради това в Англия или Шотландия не пускат всекиго в елита или дори до членство. Може да имаш много пари, ама се иска и стадион, и инфраструктура. Там не те молят няколко години да си сложиш лампи на стадиона, което се подразбира от намерението ти да бъдеш професионален клуб.
В България обаче нормалната логика липсва. Тук трябва да са се намерили едни пари (такива са се намерили в Спартак Варна и Ботев Пловдив например), да има някакъв абдал да плаща масрафа и за него сметката някак ще излезе. Дали ще си купи влияние в общината, дали ще направи някой и друг трансфер, малко пари от телевизия и това е. На повечето места обаче сметките не излизат. Наистина липсва легален начин да се изкарат пари. Тогава какво остава? Лично аз се сещам за черното тото. Не че искам да кажа нещо с това, но някак си ми се набива в очите и факта, че доста ентусиазирано бе обявено, че то не е престъпление в България към момента.
Васил КОЛЕВ, издател на в-к "ПЕЧЕЛИ", източник "Тема Спорт"
No comments:
Post a Comment