Don't cry for Gara, Bulgaria!

Още една нова рубрика - "Глас народен". В нея ще публикуваме всички ваши мнения. Ако искате да се чуе мнението ви, може да изпращате писмата си на емайл pirgov_j@abv.bg или yavor_pirgov@abv.bg.




Четейки ежедневната спортна преса и анализирайки настроението на обикновения футболен запалянко, стигнах до извода, че левскарите за разлика от другите фенове неистово желаят да възвеличат и митологизират "деветката" в отбора си, независимо за коя епоха иде реч. Далеч съм от мисълта да принизявам постижения и безспорни факти, но ми се струва, че кланянето и обожяствяването на едно френско пиянде прекрачва всякакви граници. Футболисти като преждеспоменатия не само не са кът в Европа, ами и всички свободни трансферни листи са пренаситени с такива...
Важно е окото! А в този компонент към настоящия момент в Левски не разполагат с нужния елемент. Там е сбъркано и омацано всичко- от селекция до детско-юношеска школа, от проектирене до промотиране... Един Валери Домовчийски щеше да къса противниковите мрежи не по лошо от някаква Гара... Но го няма и усета кога играчът ще е най-конвертируем, кога за него ще се смъкнат добри пари, кога да бъде задържан за още един цикъл и примерът е кристално отчетлив - разгабения на безценица славен отбор.
В тоя ред на мисли е редно да се добави, че голмайсторските качества на един футболист са тясно свързани със силата на съответното първенство. Както се казва едно е да те пази Видич, друго Яков Папарков. Поради тази причина бе въведен и коефицент за всеки шампионат и на неговата база вече се формира и носителя на позагубилия си блясъка приз "Златна обувка". Меродавно, безкомпромисно, истинско... И седмото място за момента на нашия Дими може да ни прави само горди. Мързелив, апатичен, носталгичен, параноичен... на кой му пука за тези журналистически алабалистики! Важното е, че българчето е между истинските шамари и че въпреки заседяването си на резервната скамейка води люта битка за доказване.
Ние в България обаче продължаваме да издигаме в култ оридинерни и неразпознаваеми футболисти - Доки, Моки, Гари, Мари... Все подтиквани от някакви неосъзнати комплекси за национална малоценност. Така, че "Don't cry for Gara, Bulgaria!". Има още на кого да се радваме...

Иван Велчев, Стралджа