Да, истина е, ЦСКА е чисто нов. Дали д-р Енчев се е намесвал със скалпела, или д-р Радукан е провел успешно прочутата си протеинова диета, но футболният клуб от Борисовата градина има коренно различна визия само за няколко месеца.
Ако в последните десетина дни сте следили редовно пресата, вероятно вече си мислите, че живеете в друго време, защото всичко, свързано с червения клуб, е, меко казано, нетипично за него. Има някаква революция и тя е в главата.
Откъдето и да го погледнем, ЦСКА има излъскан имидж не само за пред своите фенове, но и за останалите. Промяната е на всички нива, като се започне от собствениците, надолу клубът изглежда прилично структуриран, макар че е далеч от изискванията, после треньорът е симпатичен и не зомбира обществото, футболистите си правят кефа и изглеждат позитивно, а в сектор Г има плурализъм. Стадионът пък изхвърли старите си мърляви седалки, позакърпи нещо оттук-оттам, удариха му една ръка боя, което е огромен напредък на фона на съсипията в последните десетина и повече години.
Ще се опитаме да сложим в потребителската кошница на читателя от всичко това по малко, за да предвидим накрая докъде може да стигне ЦСКА с новата си визия и имидж.
Какво четем в последните дни и седмици. ЦСКА бие! Чудесно. Но на това не се набляга. Някой ще каже, че тук има нещо. Да, видимо има нещо, и то е, че не се натъртва на победата като изход от всеки следващ мач. Набива се на това, че ЦСКА не просто печели, но го прави с красив футбол. Опааа, а нали доскоро това нямаше значение?! Нали това бе Член Първи в червената конституция. Победата, точките, медалите, цифрите някак си останаха на заден плен. Говори се за красотата на играта. Играчите се забавляват, да, всички го виждаме. Обаче това допреди 2-3 месеца не кореспондираше с червената идеология. Никой не го интересуваше дали футболистите си я подават с петички, дали са подредени добре, важни бяха трите точки. Те и сега са приоритет, но след мача с Берое прочетохме нови две нетипични изказвания.
Спортно-техническият директор Емил Костадинов спомена, че в клуба вече се работи правилно. Да предположим, че той не е спускал заповеди надолу да се споменава този термин, но водещият се треньор на отбора Сашо Борисов след мача с Берое заяви, че ЦСКА вече играе правилен футбол. Опааа, могло значи. Но дори и двамата да са се наговорили какво да кажат на медиите, ние всичко това го виждахме от началото на пролетния полусезон, анализирахме го, коментирахме и чакахме само някой от замесените да си го каже. Ама то не било толкова страшно, не е като да си признаеш, че си квартален обирджия. Няма нищо лошо и срамно да кажеш на хората, че правиш футбол с удоволствие, предаваш това на футболистите си, учиш ги на съвременен (хайде да се опитаме повече да не спекулираме с думата „правилен”, макар че точно това е изразът) футбол, в един момент те вече изпитват истински кеф от играта и нещата се получават.
Започваме от средата, защото тези редове нямаше да ги има, ако треньорът на червените не се казваше Милен Радуканов. Каквото и щете да обяснявате в кварталните градинки и кафенета, в сериозните клубове треньорът е институция номер едно и от него в крайна сметка зависи какво ще се случва. Това е човекът, който подреди играчите си така, както той вижда нещата. Радуканов явно доста е гледал, чел е специализирани справочници и помагала, наблюдавал е, анализирал е, с две думи – изобщо не е спал, а се е готвил за занаята. За да направиш от тази сбирщина футболен отбор, който за нула време вся страх сред конкуренцията, трябва непрекъснато да развиваш таланта си, а Радуканов е истински късметлия, че получи шанс в точното време на точното място. Да, общо взето, това са същите футболисти, които не можеха да се гледат нито на терена, нито извън него. А по време на мач никой не знаеше какво трябва да направи с проклетата топка, ако тя някак си бе попаднала в него. А разликите в единайсеторките във всеки следващ мач стигаха до 6-7 души. Какво беше това? Сега всяко дете може да познае поне десет от предстоящите титуляри на Милен Радуканов, така както преди няколко години бе и при правилният Левски.
Малко остава до момента, в който в ЦСКА ще започнат да си я подават със затворени очи и отборът ще стане разпознаваем и от връх Мусала.
Защо сме толкова категорични в тази прогноза. Няма как, принудени сме пак да посегнем към онази дума. И ще направим леко сравнение с Левски, откъдето произлезе футболният й вариант като жаргон за съвременна визия на отбора и поведение на целия тим и поотделно на всеки играч на терена.
Когато през миналата година цяла есен тръбяхме, че този тим на сините в един момент ще се сгромоляса, се аргументирахме с това, че изграждането на отбора бе неправилно, бяха прескочени първият и вторият етаж от строежа и се мина към по-лесния вариант. Топката с надлъжни подавания да стигне след 60-ия метър и там, който я напипа, да търси Гара Дембеле.
При ЦСКА не е така. Радуканов започна да изгражда отбора си от началния стадий на развитие – от основите, след това първия етаж и така нагоре. Тоест защитниците до откат тренират как се изнася топката в няколко варианта. После халфовете как да я поемат от тях, дали да я разиграят, дали да задържат, дали да отиграят с едно докосване или пък някой от тях да превземе пространство с топката – варианти много, трябва някой да ги обясни и да се тренират много пъти. И така нататък по етапния ред. Милен Радуканов явно го е правил както трябва и ето ти го днешния правилен ЦСКА – усмихнат, позитивен, лъчезарен и заразяващ.
Кое е изключително важно за треньора на червените? Оставете настрани приказките и „драмите” около това дали и кога ще подпише договор. То това им остава на собствениците, да докарат някой, който не знае езика или само раздава честитки. Радуканов със сигурност мисли поне за половин или една година напред, това е огромна разлика в сравнение с предшествениците му. Сигурен съм, че съвсем скоро ще го попитат и дали няма да кръсти дългосрочната си стратегия План еди-коя си година или нещо от този сорт. Ще го питат и дали мечтае, нещо и за приказка ще му подметнат наесен след първия отстранен в Европа съперник. А за да се разпростира в мислите си достатъчно напред, Радуканов е получил уверение и гаранции, че той е човекът, който ще има думата около селекцията и изобщо спортно-техническите въпроси не могат да бъдат дискутирани и решавани без неговото категорично участие и последна дума.
Другото интересно е нагоре по етажите. Емил Костадинов сигурно никога няма да има имиджа и ореола на Наско Сираков като ръководител, но напоследък позицията му е на умряла лисица, ограничил е медийните си изяви, не се забърква в скандали и интриги. И стигаме до най-интересното – парите. Къщата на Радуканов ще се разклати още в близките месеци, защото ЦСКА, волю-неволю, ще трябва да продава. Ако някой си мисли, че Мишел Платини, Спас Делев, Костадин Стоянов ще изкарат още две години на „Армията”, значи се заблуждава. Ето това е недостатък за треньора и предимство за босовете. ЦСКА е друга категория продавач и на пазара това го знаят. Едно време Левски във вихъра на европейския си танц зорлем продаде конвертируемата си стока, и то най-прясната, а другите ги разпрати като подаръци. При червените няма да има такива проблеми, или сега през лятото, или след Лига Европа, факсовете ще прегреят и ела тогава да видиш лесно ли е Пенкеле.
Така че занапред Радуканов ще трябва да намери баланс откъде колко е нужно да се продава и как и за колко да се купува. Да, сложна материя е футболът. Клубовете от този регион и от това ниво са обречени да правят много сделки. При синия правилен отбор точно там се получиха първите пукнатини и после всичко отиде по дяволите. Така че тепърва предстои да видим дали ЦСКА ще успее да се опази от подобни грешки на растежа.
Желю Станков, в-к "Тема спорт"
No comments:
Post a Comment