28 May 2011

Да бъдеш част от историята

Не съм гледал Пеле, Гаринча и Реал на Ди Стефано, не съм гледал тоталния футбол на Аякс, не съм гледал Байерн на Бекенбауер и Аржентина на Марио Кемпес... Не помня Ливърпул на Крал Кени от края на 70-те и началото на 80-те.. Майната му! Не ми пука! За мен е важно, че имам възможността да гледам Барселона на Лео Меси...



Щастлив съм, че преживях най-магическата и незабравима футболна вечер в историята и усетих най-уникалната тръпка - докосването до тази история. Да бъдеш част от тези десетки хиляди останали по улиците на величествения Лондон, които пред огромни видеоекрани тръпнеха за всяко действие на терена. Да видиш сълзите в очите на огромни мъже и усмивката на лицата на невръстни деца. Да чуеш песните на победата и въздишките от мъка. Да бъдеш част от този величествен сблъсък... Невероятно! Изключително! Незабравимо!
Да, през 99-та Юнайтед направи страхотен обрат, през 2005-та Ливърпул стори чудото срещу Милан, но днес на "Уембли" видяхме нещо, което трудно може да се опише с думи. Няма съмнение - Барселона в настоящата си формация е най-великият тим в историята на футбола, а Лео Меси е кралят!
Признаха го дори феновете на Манчестър Юнайтед, за които остана утехата, че са били част от коронацията на тоталния хегемон. От това бирата обаче едва ли е станала по-сладка, по-студена или по-газирана... За съжаление те осъзнаха, че техните любимци не бяха дори достоен спаринг партньор на каталунците. Осъзнаваха го и Уейн Рууни и компания, когато изкачваха стълбите към ложата на стадиона, за да получат плакетите и сребърните медали. Те по регламент се полагат на участниците. А червените дяволи в този мач бяха само такива - статисти. Дали го е осъзнал Сър Алекс Фъргюсън? Дано! Искрено му пожелавам поне една безсънна нощ, в която да мисли за трите купи в този турнир спечелени от великия Боб Пейсли. За "онзи от Шотландия" те остават химера. Той не успя да доближи подопечните си до петте триумфа на Ливърпул. Не успя да влезе в историята, защото се подигра с нея. Подигра се с Димитър Бербатов, благодарение на който Юнайтед бе узаконен като хегемон на Острова... И въпреки, че е арогантен, самовлюбен и самонадеян старецът, който има право да разхожда кравите си в центъра на родния Абърдийн, спокойно може да вземе пример от Хосеп Гуардиола. Пеп вече е в историята. Той е история.
Само за няколко години испанецът изгради най-стойностния, най-мислещ, най-романтичен, хомогенен, красив и побеждаващ отбор. Само на 40 години Гуардиола вече е най-младият треньор спечелил 2 трофея в най-престижния европейски клубен турнир. Той обаче го заслужаваше. Не само, заради смелостта си да загърби Роналдиньо и да се довери на Меси, Шави, Иниеста, Боян, Педро и Валдес... Аплодисменти за наставника на Барселона за това, че в последните минути на срещата пусна в игра Пуйол и Ерик Абидал. Да, те заслужаваха да усетят тръпката, да получат овации, да прегърнат купата... Да стъпи на терена или поне да седи на пейката заслужаваше и голмайсторът на Манчестър Юнайтед през настоящия сезон. Уви! Вместо него шанс да се докосне до славата получи Майкъл Оуен. Нямаше как да стане. Невъзможно е да го сториш с безидейния Карик, праволинейния Парк, неориентирания Фабио... Как ще промениш развоя с пускането в игра на Пол Скоулс? Къде беше и прехваленият Чичарито? За да спреш Барселона не е нужен само късмет, а и футболни умения. Да, Фортуна удари рамо за един доста съмнителен гол, помогна на Ван дер Саар да извади една дузина положения, но като цяло червените дяволи, доказаха, че нямат аргументи да се противопоставят на каталунците. Англичаните могат да са щастливи, че се отърваха само с 1:3.
Жалко само за едно. Тази вечер Барселона уби всичко, в което вярвахме до момента. Нали уж харесвахме футбола, защото е непредвидима игра? Не, когато каталунците са на терена всичко е ясно. Безапелационно мачкане на съпреника, невидими пасове, скоростни врязвания в защитата на противника, огромен процент владеене на топката... А след това е лесно - Меси, Педро, Вийя... Всеки техен шут, всяко пронизване на мрежата на противника е като топовен салют приветстващ влизането на властелина.. А когато споменаваме името му всички трябва да ставаме прави. Барселона! Футболният владетел, който промени историята и мирогледа...

Явор ПИРГОВ

1 comment:

  1. „Исках да наситя полузащитата, защото мислех, че това е най-важната зона, в която трябва да противодействаме на Барселона. Мачът можеше да се реши в средата на терена, и затова на пейката трябваше да имам богат избор на халфове – Нани, Скоулс, Флечър. Накрая остана място само за един нападател и се наложи да избирам между Майкъл Оуен и Димитър Бербатов. За решението ми бе важно това кой от двамата може да вкара гол в последните минути. В това отношение опитът на Оуен надделя, затова реших така,” обясни Фъргюсън.

    ReplyDelete