Беше преди около 2-3 години. На базата "Червено знаме" се играеше някакъв мач на юношите от набор'95 на ЦСКА. Съперникът не си спомням кой беше, но това едва ли има значение. Всъщност около 200 човека на трибуните също не се интересуваха. Всички гледаха само в едно момче - лидерът на тази селекция на армейците Димитър Маймунков. Именно с него стартира и новата ни рубрика, която ще наречем "Скаут" и ще ви представяме най-талантливите млади момчета в българския футбол. А сега притаете дъх и вижте историята на един невероятен талант...Ще се върнем на въпросния мач. В него не се случи нищо по-различно от обичайното. ЦСКА победи с разлика, а Маймунков вкара 3 или 4 гола. Най-нормалното нещо бе Митко да обере овациите на публиката. Аплодираха го и двамина господа, които се бяха скрили в гъстата растителност в близост до игрището. Единият беше Руси Гочев, който по това време беше шеф на школата на Левски. Столът на бургазлията на "Герена" обаче вече се клатеше и той бе обещал пред шефовете си да открадне момчето, което е смятано за най-големия талант. Какво го правеше толкова специален? Може би това, че играе еднакво добре, както като централен нападател, така и като крило, а изключителната скорост, головия нюх и мощния шут, го правят неуловим за противниковите бранители.
Няма смисъл да ви казваме какъв е финалът на тази история - факт е, че бургазлията вече не е началник на синята ДЮШ, а Маймунков продължава да радва онези, които следят изявите на червените юноши. Именно той бе в основата на спечелената купа на БФС, когато вкара едно от попаденията за победата с 2:1 над Спартак Пловдив на финала.
Кой всъщност е този младок? Митко е роден на 3 януари 1995 година в София. Започва да тренира футбол, когато е в първи клас. Още тогава няма колебания къде - в ЦСКА, разбира се. С любовта към червения отбор той е закърмен от малък. Първият му треньор е Филип Филипов, но той е закратко и на негово място идва един от най-успешните наставници в ДЮШ на армейците - Ангел Калбуров. "Това е човекът, на който аз отдавам всичко, което съм постигнал до момента. Той ме изгради като футболист. Казвам това с условието, че все още не играя професионален футбол, но именно г-н Калбуров ме насърчаваше, даваше ми съвети, заедно се трудихме много. Без него няамше да постигна нищо. Искам да му благодаря за абсолютно всичко. Никога няма да го забравя. Оттук нататък аз ще дам всичко от себе си, за да постигна целите си", сподели Маймунков пред ПаспортБГ, като не пропусна да отбележи, че се разбира отлично и със сегашния си наставник Емил Димитров.
Това всъщност не е проблем за Митко, който е изключително работоспособен и коректен във взаимоотношенията.
За жалост не можем да ви съобщим колко попадения до момента е отбелязал той, защото никой не се занимава с подобна статистика, а сам талантът предпочита да брои победите и успехите на тима си, а не собствените си голове. Така след един мач (отново на "Червено знаме") тогавашният директор на ДЮШ на ЦСКА Спас Джевизов го попита "Колко вкара", а Митко отговори "Май 10"... Не, грешеше - бяха 12.
А настоящето на Маймунков можеше да е съвсем по-различно. През 2009 година той и тогавашният му съотборник Анжело Йорданов (сега в Етрополе) се явиха на едноседмичен кастинг в школата на Милан. От 400 кандидати за слава от цял свят, скаутите на росонерите отсяха едва 8 деца, които можеха да останат да тренират в клуба дал на света Паоло Малдини. Уви, проблеми с документите и невъзможността да живеят на Апенините без настойник (за родителите клубът не осигурява работа или средства) принуди двамата таланти да се завърнат в България. Предложенията към Митко заваляха. На опашката от желаещи да го имат се наредиха отново Левски, Литекс, Етрополе... Той обаче остана в ЦСКА. Защо?
"Това е моят отбор. Отборът, който обичам. Въпреки всички трудности, които трябваше да изтърпим през годините, аз не мога просто ей така да си тръгна и да го предам".
Тези думи на Маймунков казват всичко. Те са достатъчна гаранция, че си заслужава да чакаме да го видим с екипа на първия отбор. Дотогава можем да мечтаем...
Вижте гола на Маймунков срещу Спартак Пд, с който той изравни резултата:
http://vbox7.com/play:f4c53a88
Явор ПИРГОВ
No comments:
Post a Comment