Вождът на червенокоСите

Винаги е малко тъжно, когато една истинска футболна легенда прекрати кариерата си.
36-годишният Пол Скоулс стори това днес, показвайки, че е човек, който знае кога е подходящият момент да спре – както направи и с националния отбор на Англия още през 2004 гoгодина.



Ненавиждан от противниците и обожаван от привържениците на Манчестър Юнайтед, рижият биткаджия на сър Алекс Фъргюсън бе образец за себераздаване на терена и клубна вярност през 18-те години, които прекара само в родния си клуб.
За това време роденият на 16 ноември 1974 г. футболист записа 675 мача и вкара 150 гола за „червените дяволи” и стана важна част от най-успешната епоха в историята на Юнайтед, като спечели с отбора 10 титли, 3 Купи на Футболната асоциация, 2 Купи на Лигата, 5 пъти трофея „Community Shield”, 2 пъти в Шампионската лига и по веднъж Междуконтиненталната купа и Световната клубна купа. За Англия изигра 66 срещи, в които се разписа 14 пъти.

Но да видим погледа на колегите от „Telegraph” към най-важните моменти от кариерата на Пол, илюстрирани с видеоматериал.

ДОБРИТЕ МОМЕНТИ

Манчестър Юнайтед - Порт Вейл, септември 1994 г.

По това време 19-годишният Пол Скоулс се превръща в една от най-лошо пазените тайни на английския футбол, тъй като още при дебюта си за Манчестър Юнайтед отбелязва два гола за победата в турнира за Купата на Лигата. От двете му попадения - хитър удар един на един с вратаря и изстрел с глава след центриране тогава изглеждаше, че това момче ще е бъдещият номер 9 на Англия...

Англия - Тунис, юни 1998 г.

Кариерата на Скоулс в националния отбор се помни най-вече с неочаквания си край - през 2004 г. той се оттегли, преди още да е навършил 30 години. Дали от разочарование, че често не е титуляр, или посъветван от сър Алекс Фъргюсън да се съсредоточи върху изявите си в Юнайтед, факт е, че той се реши на тази стъпка, след като записа 66 мача и 14 гола с фланелката с трите лъва - един тях дойде след този страхотен бомбен шут в мрежата на Тунис на Мондиал'98.

Манчестър Юнайтед - Брадфорд, януари 2000 г.

Бекъм центрира от корнер на дъгата на наказателното, а Скоулс бележи. Просто и гениално.

Манчестър Юнайтед - Панатинайкос, ноември 2000 г.

Това бижу изненадващо присъства в малко YouTube колекции. Достойна за възхищение комбинация на „червените дяволи" завършва на крака на Скоулс на ъгъла на наказателното поле. Вместо на силата, този път той залага на елегантно прехвърляне на вратаря.

Манчестър Юнайтед - Ливърпул, октомври 2006 г.

Голът не е нещо особено като красота и сложност на изпълнението, но е важен за първата титла на Юнайтед след четиригодишна пауза и също така маркира мач номер 500 за Пол.

Манчестър Юнайтед - Астън Вила, декември 2006 г.

Нищо по-малко от най-красивия гол през този шампионски сезон!

Манчестър Юнайтед - Барселона, април 2008 г.

Пол избра най-добрия момент да отбележи първия си гол след седем месеца суша. Този уникален снаряд от 25 метра класира Манчестър Юнайтед на финала в Шампионската лига, където те станаха за трети път шампиони на Европа.

Късният Скоулс: майстор на пасовете

С напредването на годините и загубата на скорост, Пол бе изтеглен на по-задна позиция и головете му намаляха. Той обаче се усъвършенства в дирижирането на играта от дълбочина и в наглед простичкото, но изключително трудно за овладяване изкуство да изпратиш футболната топка  точно там, където искаш да отиде...

И МАЛКО ЛОШИ...

"Да приказват каквото си искат. Не ми пука", каза Скоулс през 2004 г., запитан какво би искал да пише един ден на гроба му.

Като цяло, хвалбите преобладават - ласкаво се изказаха по негов адрес дори супермайстори като Зинедин Зидан и Шави.
Но същевременно Пол винаги е получавал и солидна критика за често твърде острите си влизания, за което говорят и 120-те жълти и 10-те червени картона в кариерата му.
„За мен той не е най-почтеният играч", каза миналата година Арсен Венгер.

Тези нападения срещу Серхио Бускетс и Пабло Сабалета говорят, че французинът има известно право.

Източник: sportcafe.bg