Завръщане в храма

Това е история за гордостта на един народ, обичащ футбола и шепата герои, които е дал на най-великата игра.

 

България няма Пеле, Марадона или Реал (Мадрид).
Мечтае за тях, но не е било писано да се родят между разораните сгурии на стадион „Септември" и денивелирания терен на елитния „Тича".
Ние си имаме обаче половин дузина големи във футбола, докоснали се до "Еверест-а" на клубно ниво - финалите в европейските турнири.
На 28 май Димитър Бербатов ще се появи под арката на новия „Уембли". С Манчестър Юнайтед той ще опита да спечели от трети опит Свещения Граал във футбола и то в храма на играта. Няма по-велика развръзка на най-важното състезание в клубния футбол от това купата да се връчи на „Уембли".
Бербатов ще излезе (ако играе) в десетия „български финал" на турнирите. Стартът бе  19 години и 9 дни по-рано. Пак в Храма.
Старите кули-близнаци на „Уембли" хвърляха величествена сянка  над Барселона и Сампдория през 1992 г., когато двата отбора се сблъскаха във финала на същия турнир. В естетически катастрофалния оранжев екип на Барса грееше онази гениална „осмица". Цяла България гледаше мача заради Христо Стоичков, а той не разочарова. Греда, удари, пасове, положения... Велик мач на един велик играч. Не се забравя и пресипналия от вълнение глас на покойния Мичман, който въздъхна след удара в гредата на Ицо: „Ех, нямаме късмет..." Сякаш цялата страна ритна тази топка с десния крак на Камата.
Ицо, разбира се, си е Ицо. Взе купата, седна на парапета пред кралицата и вдигна Големите уши  високо, високо към лондонското небе. Велик миг! Първа купа на шампионите за Барса, първа и за България!
Две години по-късно - пак Стоичков, но този път край Акропола. Месец преди световното в САЩ, което никога няма да забравим, националната левачка излезе в мач за трофея срещу Милан. Този път нямаше положения, нямаше удари, нямаше усмивка. Барса бе парализирана от машината на Фабио Капело и... 0:4. Стоичков разказваше години по-късно как е направил един от най-мощните си спринтове в живота с последния съдийски сигнал. От терена към съблекалнята, за да скрие гнева и яда от поражението.
Три години по-късно Стоичков вдигна втората си купа, но този път в далеч по-мимолетна роля. Барса спечели КНК в Ротердам, а българинът игра само в последните 5 минути. Време, достатъчно за един опасен удар отдалеч, по чудо не завършил с гол. Камата вече не бе първа цигулка в Барселона, където идолът се казваше Роналдо. Не португалският, а онзи старият - Феномена. Негов гол реши финала срещу ПСЖ през 1997 г.
Турнирът на носителите на купи стана „български" точно около тази 1997 г.
12 месеца по-рано съдбата лиши Трифон Иванов от късен гол за Рапид (Виена) срещу ПСЖ, който щеше да вкара мача в продължения. Французите спечелиха финала с 1:0, а Пиратът от България стреля с глава на сантиметри от гредата в 87-ата минута.  Туньо дълго лежеше на терена на стадион „Хейзел" (вече с друго име, но винаги ще бъде запомнен така) и не можеше да повярва. След славен рейд в турнира, железният защитник заслужаваше малко късмет.
През 1998 г. за трети пореден сезон на финала в КНК се появи роден майстор. Краси Балъков поведе Щутгарт към купата, но на пътя му застана Челси. Джобният магьосник Джанфранко Дзола занесе трофея в Лондон с късен гол, а Бала - един от най-силните играчи на 90-те години в Европа, така и не успя да спечели европейско отличие.
Направи го обаче Емил Костадинов, който е единственият българин с гол на финал. През 1996 г. „седмицата" вкара красиво с глава във вратата на Бордо за триумфалното 5:1 (общ резултат от двата мача), с което Байерн сложи ръка на Купата на УЕФА. Баварците биха с 2:0 у дома тима на Зидан и Дюгари, а в реванша бяха не по-малко убедителни - 3:1. Тук се разписа и Костадинов, който блестя и през целия нелек път към финала. След  двубоите Франц Бекенбауер, тогава треньор на Байерн, посочи Костадинов: „Той е пример за професионализъм и отличен футболист. Може да обърне всеки мач с едно докосване на топката."
През новия век и героите са нови. Стилиян Петров плака с 90 000 фенове на Селтик (повечето без билети), наводнили Севиля в уникално преселение на „зелено-бели" фанатици през 2003 г. С такава публика не можеш да загубиш, нали? Но не би - насреща се изпречи Порто с Жозе Моуриньо и Купата на УЕФА не замина за Глазгоу. Продълженията и първият в историята „сребърен гол" разплакаха Стилиян - 2:3. Един от незабравимите герои на този финал бе и асът на ексхибиционистите в спорта Марк Робъртс. Английският чудак нахлу на терена в съдийски екип, показа червен картон на истинския рефер и опита да вкара топката във вратата на Витор Баиа. Не успя.
Останалото е Бербатов. Два финала, две загуби, две появи като резерва.  30-милионният стана втори българин след Стоичков, който стига три финала. За разлика от Камата, Бербатов досега не е бил титуляр в мача на мачовете. Но пък може да се похвали, че и трите пъти стига двубоя за купата в най-силния турнир. Двата колоса на испанската армада слагаха знак „Стоп" в предишните случаи. Реал отчая 20-годишния тогава Митко и Байер с 2:1 в Глазгоу през 2002 г., а Барса скри топката на неговия Юнайтед преди две години в Рим (2:0).
Куриозно, Марк Робъртс показа уменията си и в Глазгоу, с което нареди един до друг в своята колекция финали с участието на Стилиян и Бербатов. В Шотландия хахото прекоси терена само по традиционната шапчица в каре и този път не пропусна да вкара в едната врата!
За 9 „български" финала имаме само 3 победи. Иде 28 май, а с него надеждата за нов успех. Със спомена за Мичмана, Ицо, Емо и останалите, цялата страна пак ще „рита" пред телевизора заедно със своето момче. Този път името му е Бербатов.

Шестимата герои

Христо Стоичков

20 май 1992 г., Лондон, финал за КЕШ, Барселона – Сампдория 1:0 (след продължения)
Играе като титуляр цял мач. По пътя към финала Стоичков вкарва 4 гола.

18 май 1994 г., Атина, финал в Шампионската лига, Барселона – Милан 0:4
Играе титуляр цял мач. Вкарва 7 гола по пътя към решителния двубой.

14 май 1997 г., Ротердам, финал за КНК, Барселона – Пари Сен Жермен 1:0
Стоичков е резерва и сменя Иван де ла Пеня в 85-ата минута. Няма гол по пътя към финала.

Трифон Иванов

8 май 1996 г., Брюксел, КНК, Рапид – Пари Сен Жермен 0:1
Играе 90 минути като титуляр. Вкарва 1 гол по пътя към финала.

Емил Костадинов

1 май 1996 г., Мюнхен , финал за Купата на УЕФА, първи мач, Байерн – Бордо 2:0
Костадинов не влиза.
15 май 1996 г., Бордо, финал за Купата на УЕФА, мач-реванш, Бордо – Байерн 1:3
Българинът е титуляр и играе 75 минути. Вкарва за 0:2 в 65-ата минута. Няма друг гол по пътя към купата.

Красимир Балъков

13 май 1998 г., Стокхолм, КНК, Щутгарт – Челси 0:1
Балъков играе 90 минути. Вкарва 2 гола по пътя към финала.

Стилиян Петров

21 май 2003 г., Севиля, Купа на УЕФА, Селтик – Порто 2:3 (след продължения)
Стилиян е титуляр и играе до 105-ата минута. Вкарва 2 гола в турнира преди финала.

Димитър Бербатов

15 май 2002 г., Глазгоу, Байер – Реал (Мадрид) 1:2
Бербатов започва като резерва и влиза в 39-ата минута. По пътя към финала вкарва 2 гола.

27 май 2009 г., Рим, Шампионска лига, Манчестър Юнайтед – Барселона 0:2
Бербатов е резерва и влиза в игра в 66-ата минута. Нанизва 4 гола в турнира.

Автор: Дидро

Източник: Sportcafe.bg