15 May 2011

Набор'85 - гордостта на червената школа

Кой е най-добрият пример за работата на ДЮШ на ЦСКА? Какво се случва с тези, от които очакваме да бъдат новите Любо, Емо и Митко?




За никой не е тайна, че темата с юношите е болна за всеки футболен запалянко. Особено чувствителни на тази тема са феновете на ЦСКА, които след като изживяха неописуемата гордост от факта, че Любо Пенев, Емо Костадинов и Митко Бербатов са рожби на любимия им отбор, не спират да виждат в подрастващите техните наследници. Уви, въпреки големите надежди, които се възлагат на много млади момчета, победите, титлите и медалите, които спечелиха в последните години някои от възрастовите групи на армейците, то впоследствие всичко отиваше по дяволите. И ако за родените през 1989 година и след това е все още рано да говорим, защото те имат време да се докажат, то за техните батковци всичко е загубено.
Жалко е, че от тима-републикански шампион в старшата възраст за набор'86 (с наставник Димитър Димитров - Трактора) вече можем да говорим за отбор ветерани, тъй като от тези момчета никой не се подвизава в елитната ни група, а 90% от тях са окачили обувките на пирона. Единственият светъл лъч бе вратарят Александър Стоянов, който помогна на Спортист Своге да спечели промоция в елита, но после и той се загуби. Най-обещаващите имена - спряганият в един момент дори за Фиорентина Петко Илиев, Йосиф Шутев играл в Конелиано и Черноморец Бургас София, както и Ники Маринов, пробвал късмета си в Испания, просто изчезнаха...
Малко по-добро е положението при тези, които са с година по-малки, но за съжаление и тяхната съдба не е особено радостна. От тима воден от Светльо Мирчев - Професора актуални са все още имената на Сашо Бранеков (Видима Раковски), Орлин Старокин (Черноморец), Владо Стоянов (Шериф Тираспол) и Георги Божилов (Черно море)... Другите? Сашко Горанов рита в Марек, а Иво Василев е част от Академик София. Толкоз. Някъде в превода се загуби дори голмайсторът на селекцията Димо Лозев, чийто специалитет бе да вкара 30 гола в 25 мача...
Набор'88? Тези момчета донесоха неистовата радост на червените фенове на финала на републиканското първенство, когато победиха Левски пред няколко хиляди на "Васил Левски", а след това изписаха с фланелките си "Обичаме те, бате Сашо!", в чест на треньора си. Наставникът Александър Йорданов обаче има неблагоразумието да критикува мизерните условия, при които са подготвят децата в школата на ЦСКА и набързо бе уволнен. Какво се случи с възпитаниците му? Иван Иванов е национал. Станко Йовчев е в ЦСКА, Павката Виданов - Рапид Букурещ, Евгени Игнатов - Видима, Влади Романов - Локо София, а Сашо Събев в Калиакра. Толкова. В момента повече надежди ни дават момчетата родени през 1989 година, които наистина имат шанса да оставят забележителна диря. Това са Иван Караджов и Сашко Тонев (ЦСКА), Мишо Александров, бе в Дортмунд, а сега е лидер на явлението Лудогорец, Ивайло Димитров (Академик Сф), Наско Зехиров (Пирин), Николай Чипев е нейде в Малта... Дори за тях обаче ще бъде трудно да постигнат КПД-то на Набор'85.
Да, това определено е най-успешната формация на червените юноши за последните години. Те дори не успяха да станат републикански шампиони при старшата възраст, защото на финала загубиха от Пирин, но именно с тях наистина трябва да се гордеят в Борисовата градина. И не само, защото в продължение на 6 години нямаха загуба, нито равен срещу Левски, а на "Герана" бяха допуснали един-единствен гол. Идеята е, че ако всяка година от ДЮШ на армейците излизат толкова футболисти, то със сигурност ще има поводи за сериозен оптимизъм. Може би се чудите за кои пораснали вече момчета говорим? Да, става става въпрос за отбора на Ангел Калбуров. Къде са те сега и какви ги вършат към настоящия момент?
Гледате ли често предложенията за спасяване на кръга по БТВ Екшън. не може да не сте го видели. Вратарят на Вихрен Сандански - Христо Бахтарлиев. Преди години той бе в ЦСКА, но се наложи да претърпи операция от дискова херния. Малко след като отвори очи на хирургическата маса той обаче видя тогавашния изпълнителен директор (всъщност длъжността бе председател на Надзорния съвет), който му поднесе химикал, за да подпише прекратяването на контракта си. Ицо, стисна зъби. Преодоля болката и се завърна на терена. Беше капитан на Беласица и дори в Петрич успя да изпълни коронния си номер - отчайване на сините нападатели за 0:0 с Левски. След това пази на Монтана, за да отиде във Вихрен. Ако не вярвате на думите относно качествата му - просто напишете името му във VBox7...
Другият вратар - Христо Митов. Ще имате възможност да го гледате догодина в А група с екипа на Ботев Враца. В северозападния град съотборник му е и халфът Николай Николов - Джакстъра, който допреди няколко месеца бе капитан на Чавдар Етрополе, където за него феновете на тима издигнаха транспарант "Джакстър - магьоснико". Доскоро в полите на Стара планина се подвизаваше и бранителят Антон Петров, който обаче вече е твърд титуляр в Калиакра.
Централният защитник Адриан Олегов е любимец на феновете на Миньор, а жълто-черната фланелка носи още и преминалият през мъжките формации на ЦСКА и Локо Пд Ангел Йошев. Където са двама - там са и трима - с тима поддържа форма лекувалият доскоро тежка контузия Красен Вълков. Един от най-успешните на този етап играчи от набор'85 на ДЮШ на ЦСКА е Румен Трифонов, който е неизменна част от титулярната единайсеторка на Милен Радуканов. С роденият в Козлудуй бързак обаче не изчерпваме темата. Централният нападател Любо Величков, който защитаваше цветовете на Спартак Варна и Локо София, в момента е във Видима Раковски, а Стойчо Младенов - младши в Берое. Ще завършим с Мирослав Манолов, който бе основната причина за евроучастието на Черно море. Голаджията на варненци от няколко месеца е в лазарета, но преди това бе сред основните трансферни цели на Левски.
Преброихте ли ги? 11 човека! Почти като в Барселона. Не, не. Никой не казва, че Джакстъра е като Шави, а Миро Манолов, като Меси. Въпросът е за характера. Защото, колкото и добри да са, чужденците са просто едни наемници, а духът на отбора са неговите юноши. Спомнете си как реагира Трифонов след първия гол на Платини на "Герена", когато видя сините шалчета срещу себе си. Може да не е най-правилната и цивилизована постъпка, но тя показва хъс и страст. Без тях футбол не се играе. Има ли тръпката в играта, излизат ли всяка година един отбор подготвени футболисти за А група, скоро ще дойдат новите Емо, Любо и Митко...

No comments:

Post a Comment