Синьо сбогом

27 май за Левски бе ден на много раздели, това бе ясно отдавна, само не знаехме начина по който нарочените ще си вземат довиждане с публикатата.



Случи се на мача с Монтана, който за протокола завърши 3:0 в полза на Левски.
Първият гол бе дело на Веселин Минев, който е единия от сигурните напускащи. Преди да се разпише, той демонстрира за последно коронния си номер – груб фаул възможно най-далече от собствената си врата. Сега стана на около 70-ия метър от голлинията на вратаря Пламен Илиев.
Попадението на Минев падна в 31-ата минута когато той зачесе с глава центриране на Гаджев от пряк свободен удар. До този момент двата тима играха на границата на безумието, като лекарите се намесваха средно веднъж на 5 минути, което е типично за финал за аматьорска лига, където се играе прекалено грубо.
Слредващият разделящ се със сините е Гара Дембеле. Той също вкара на Монтана, макар и това да не стана от първия път, а се случи чак в средата на второто полувреме. Дарко Тасевски за пореден път влезе в ролята на асистент и се отчете подобаващо, а Гара от упор разстреля вратаря на гостите, който до този момент направи впечатляващи спасявания. Това се оказа последния гол на Дембеле за Левски. Той вече е на сергията, а трансферния пазар отвори. Попадението му бе с номер 26 за А група и 37 общо за сезона.
Минута по-късно Гара отново шутира, вратаря Иванов спаси, а добавката бе за Христо Йовов, когото на трибуните вече наричат Кмета.
Бижутера, както е повече известен той, се прибра последен след края на мача по начин, по който по-скоро напомня раздяла, а не сцена от филма „Момчето остава”. А дали момчето си отива, за да се впусне в кандидат кметска кампания за Своге, ще разберем от самия него съвсем скоро. След мача приказките му обаче по-скоро дадоха нишан за ново съжителство между Йовов и Левски.
Животът е романтика, футболът е емоция, а Ясен Петров едва ли си е представял, че неговия бенефис като треньор на Левски ще мине тихомълком – той със заповед да стои на пейката и да не мърда за сметка на Георги Иванов, а публиката така и не му скандира името. Каквото и да е, Джанини заслужаваше по-особена раздяла, и той може би искаше да пусне една сълза за сбогом, защото и той и публиката живяха заедно няколко месеца, част от които бяха меко казано вълнуващи.
С Левски се раздели и Кривия.
Благодарим, сини!

ЖЕЛЮ СТАНКОВ